След края на Олимпиадата Владимир Николов застана пред камерата на bTV, за да сподели своята гледна точка за скандалите между волейболната федерация и вече бившия треньор на националите ни Радостин Стойчев. Вижте една различна позиция, която трябваше да изчака своето време.
"Това лято се сблъсках с изключително некоректна журналистика. Четох си не едно и две интервюта, които не съм давал. Чел съм такива неща в медии, които се имат за сериозни, не за жълти. Не искам дори да коментирам слуховете, които се появиха преди Олимпиадата, че съм щял да напускам отбора.
Цяло лято се чувствам ужасно некомфортно с тези скандали. Аз не исках тези неща, исках да играя волейбол, да завърша кариерата си достойно и мисля, че успях, но само аз си знам какво ми костваше. Донесе ми дори и семейни проблеми, развалени приятелства...
Говорих и с Матей (Казийски), и с Андрей (Жеков) много пъти, но не успях да ги убедя в моята гледна точка. Явно имам проблеми с комуникацията, защото гледната ми точка е много чиста и ясна - исках да играем волейбол. Аз мисля, че един спортист не може, НЕ МОЖЕ да откаже участие в националния отбор преди Олимпиадата. Уважавам решението им, те се борят за някаква кауза, но аз се борех за моята – исках да завърша кариерата си в националния отбор по най-добрия начин", споделя Николов.
Той коментира и своето собствено отказване от националния отбор, но посочва коренно различни причини за него:
"Вече няма да съм в националния отбор, но това е естественият ход на нещата. Няма нищо общо с никакви скандали. Просто ми свърши времето в националния отбор."
Далеч не е и на мнение, че всичко в родната федерация по волейбол е идеално:
"Има неща, които могат да се подобрят в работата на федерацията. Имам идеи, които съм споделил с когото трябва, но съм категорично против изказвания от рода, че целият управителен съвет трябва да си подаде оставките. Нека да погледнем какви хора има там – хора, които са направили много повече за българския волейбол, отколкото Радостин Стойчев! Жив и здрав да е, намерил си е някаква причина, но защо аз трябва да го подкрепям?! Защо трябва да го прави всичко това преди Олимпиадата точно? Да подхваща някаква неясна война, която е борба за власт, според мен. Нали е патриот?! Ако имаше някакви проблеми, ако той наистина мислеше за българския волейбол, той трябваше да остане и да изчака края на Олимпиадата и сега да го подхване това. Благодарение на Стойчев ние отидохме на тези Игри без голямата звезда на отбора – Матей Казийски... Всичко можеше да стане с тях – можеше да спечелим повече, можеше да паднем по-рано, но не трябваше да ни оставят в този момент. Радостин Стойчев разби отбора, но ние излязохме от този проблем по-силни. Загубихме голямата си звезда, но сега звездата е отборът. Все пак обаче предпочитам да играя с хора като Матей рамо до рамо, а не да сме противници.
Периода на скандалите изобщо не искам да си го спомням...", завършва болезнената тема един от най-добрите ни волейболисти.
... И веднага преминаваме на по-приятна – Олимпиадата в Лондон, която донесе престижното четвърто място на волейболистите ни.
"На Олимпиадата обаче беше страхотно – пожелавам на всеки, който се занимава със спорт, да отиде на Олимпиада. Да седнеш на една маса с Коби Брайънт, да се редиш на една опашка с Юсейн Болт, да играеш на джаги с Пато и бразилския национален отбор по футбол... това са срещи, които само на такова място могат да се случат така. Излезнах само два пъти от Олимпийското село. Седнахме да пием по бира, но това беше два пъти за 20 дни и то по една бира 330 мл. Не мисля, че е нещо страшно. В заведението обаче веднага ни познаха – охранителите бяха българи, интересуваха се от нас, зарадваха ни."
