Часове преди своя старт за Световната купа в Банско, в който стотни го разделиха от втория манш, Алберт Попов даде интервю за NOVA, в което говори за дошлата през този сезон слава и начина, по който се справя с нея.

"Нещо ново и различно е, хареса ми интересът на хората към мен и към спорта специално. Това се опитваме да постигне, все повече деца да имат интерес към нашия спорт, искам да виждам това пламъче все повече."

А поддава ли се на повишеното внимание? "Засега не, опитвам се на всички да обърна внимание. Това е част от играта, приемам го по този начин. Чувал съм доста истории, че доста спортисти не издържат на напрежението. Сега се чувствам добре."

"Телефонът ми гръмна, много голям интерес, гледам максимално да се отдалеча от телефона, но да, интересът е голям. Трудно е, но в моя случай е доста полезно. Без телефона в състезателни дни си почивам. Но това е устройство, с което поддържам контакт с близките. Преди стартове гледам по-малко да го използвам."

"Готов за слава не бих казал, но готов за тези резултати. И аз бях малко изненадан в Кицбюел със слизането с пето време на първия манш. Затова работим, знаел съм, че един ден ще бъда там. Просто беше въпрос на време да го покажа на самите състезания."

"Доста скиори си имат запазени фрази, не всеки го носи това да можеш да се събереш и да останеш на земята, въпреки цялото внимание. Хора като Боде Милър и Линдзи Вон, Хиршер, съумяват да го правят това нещо и не ги мърда. Надявам се и при мен да е така."

"Боде беше шоумен, всичко го знаем. Хиршер 8 години вече е на върха. Колкото и да се опитвам да му вляза в положението, не мога да си го представавя. Трябва да обърне внимание на всички, на всяко състезание, вниманието към него е много по-голямо, така че го разбирам."

Алберт се върна и към най-драматичния момент за него - тежката катастрофа, която го извади за дълго от ските и при която почина треньорът на националния отбор Драго Грубелник. "За мен целта беше да се кача просто на ските. Това бе идеята като бях в болницата. Не мислех за състезания и световни купи. 4-5 месеца по-късно вече отново си представих моите цели."

"Другите от отбора бяха с кола зад нас и те го преживяха всичко това много по-емоционално. При нас мина всичко за части от секундата и не разбрах какво става. Ако беше някой отстрани, щеше да е по-голяма травмата емоционална. Отидох при няколко психиатъра да поговорим, но мисля, че сам успях да се събера и не го изживях по този начин, по който много хора си го представят. В ските има много лишения, но съм свикнал и не го усещам по този начин, който хората си мислят."

Алберт вече мисли и за кратката почивка след края на сезона. "Започнах да си мисля за острови, избирам си къде да отида на почивка. И това ме държи, защото към края на сезона се насъбира доста умора. Искам за момента да оставя ските, но тази почивка много те зарежда. После имаш толкова по-голямо желание, че не можете да си представите."

"Да, имам личен живот. Имам доста приятели извън ските, опитвам да отделя внимание и за тях. Доста са тук, но съм ги оставил настрана, защото имам стартове. Имам си приятелка, може би жените знаят, че съм зает, не знам."

А отново старта в гигантския слалом в неделя в Банско, той отговори: "Забелязвам, че хората очакват да стана първи. Разбираемо е, щастливи са, но аз мисля адекватно и съм си поставил за цел в първия манш да вляза в топ 30. Ще направя това, което правя по принцип, вече се надявам за добър резултат и да зарадвам цялата публика."