Талантливата ни състезателка разкри в него, че бронзовият ѝ медал не е изненада предвид вложения труд. Въпреки успеха, тя остава фокусирана и мотивирана да преследва още по-високи постижения.

"Започнах да тренирам на 11 години, защото има местен клуб в Троян и този спорт е много популярен в града. Започнах с един съученик и бях много развълнувана от стрелбата. Не знаех, че ще тренирам толкова много. След това, вече на 15, започнахме с повече лагери и се налагаше да пропускам много занимания в училище. Тогава се запитах дали искам да се занимавам с това професионално или да спра. Характерът ми е такъв, че не се отказвам лесно. Въпреки силната ми мотивация за упорита работа, винаги съм позитивна и усмихната", сподели Лора Христова.

"Обичам и психологията. Работя много върху психическата си подготовка. В такива моменти е важно не само да спечелиш медал или нещо друго в живота, а да останеш смирен, „на земята“, допълни тя. Във филма Лора Христова се зарече да направи баница, след като се прибере в България. Българката все още не се е прибирала у дома след триумфа в Италия на Олимпийските игри.