Пълнени чушки, мусака, руло стефани, телешко варено... Това не менюто на някое софийско кръчме, а част от ястията, които всеки ден се предлагат на спортистите в ресторанта им в олимпийското село. Не е странно, че и българските гозби са заели място сред предлаганите много и разнообразни храни.
Олимпийските ресторант представлява огромна палатка с размерите на две футболни игрища. Половината е за доброволците, а другата половина за акредитираните жители на селото – спортисти, треньори и функционери. Още с влизането минаваш предз така наречените „сухи мивки” – уреди с големината на раничка, които пскат емулсия като си подложиш ръката и след кратко разтриване всичко изчезва без да се бършеш и изсушаваш.
Вътре ресторантът е оформен в стилове с няколко „улици”. По тях избираш към кой от 4-те основни сектора да се ориентираш: Средиземноморска храна, Азиатска, Грил и Паста. Има и едно подразделение за любителите на арабските пикантни ястия.
По няколко шалтера са позиционирани във всеки сектор, тъй че опашка никога не се заформя. До тях е ъгълът на Макдонаалдс – между другото най-търсеният от спортистите, където сандвичите и картофките излизат като от конвейр. В средата на палатката е оформен студен бюфет със салати, супи, плодове, сладкиши и подправки.
На няколко места са строени огромните хладилници на Кока-кола, които предлагат джусове и всякакви други напитки. Кафе, чай и мляко са подредени на отделни маси. От 4 хладилника можеш да избираш сладолед на корем, но състезателите не са много-много по сладкото.
Ресторантът работи 24 часа в денонощие, блюдата за закуска, обед и вечеря се сменят в движение. Всеки спортист снни взема храната на табла с пластмасови прибори и чинии от картон. Всичко след това се събира разделно и се рециклира.
Както може да се предположи контролът за качеството е свиреп. Над всяко ястие е сложена табелка с подробности за състав, калории и т.н. Един служител има задачата по цял ден да ходи с дистанционен термометър и да следи градусите на блюдата. При отклонение той сигнализира и смяната става незабавно. В единия ъгъл на палатката на специален щанд доброволци помагат със съвети как следва да се храним най-здравословно.
За разлика от Пекин преди година и половина, сега във Ванкувър има много по-голямо разнообразие от ястия. Менюто се повтаря на 5 дни, но при наличието на 10 опции за обяд или вечеря това не дразни. Специален щанд вади пици нонстоп и той също е сред на-търсените. Освен това манджите тук във Ванкувър са много по-добре приготвени, по-вкусни от това, което се предлагаше в Пекин. Може би за разнообразието помага и етническата мултинационалност на канадското население, което е обединило нравите и традициите на всички вкусове, култури и обичай на планетата.
Сигурно и за това - тук, на другия край на света и на десетки хиляди километри от Балканите - ресторантът в олимпийското село приятно те изненадва с вкусна боб чорба, пълнени чушки и мусака.
