- Получи се изключително интересно. Борбата за медалите в четирите вида бе много оспорвана. Имаше фаворити, но, както стана при мъжете, видяхме и големи изненади.

 

При спортните двойки: овации заслужават китайците (Шен/Хонбо - б.р.), които на трета олимпиада отидоха за златото и най-накрая успяха. Такова спортно дълголетие особено във фигурното пързаляне се среща много рядко.

При мъжете: голямата изненада дойде от Лисачек, който грабна златото буквално под носа на Плюшченко.

 

Разпределението на медалите предизвика големи спорове, но лично моето мнение е, че Евгений е с класа над американеца, но Лисачек използва по-умно правилата и затова победи. При новата система трябва максимално да познаваш слабите и силните й страни. Да преценяваш какви елементи да бъдат включвани и как точно да се изпълняват, за да набереш максимален брой точки. Друг е въпросът дали това е най-добрата система за развитието на кънките.

 

При танците: Първите две места бяха "запазени" за Канада и САЩ. Борбата на практика бе за третото място. Максим Шабалин и Оксана Домнина направиха максималното и с подкрепата от силния гръб на руската федерация и ръководството на треньорите Наталия Линичук иГенадий Карпоносов успяха да се преборят за бронза. Изненада бе шестото място на Делобел и Шонфелдер. Те са световни шампиони за 2008 г. и съвсем естествено разчитаха поне на медал, а имаха амбиции и за злато от Ванкувър. Французите обаче не успяха да се подготвят както трябва. Изабел се върна на леда едва през октомври след раждането на първото си дете. Елементите им не бяха с висока стойност, а качеството на изпълнение - далече по-ниско от това, което сме свикнали да виждаме.

 

При жените: за медалите спориха много добри състезателки, но изключителен природен талант като Ким Ю На показа, че е над останалите. Мао Асада изпълни прекрасни два тройно аксела, които са рядкост в женското пързаляне.

Олимпийски дух и характер показа Жоани Рошет от Канада. Тя превъзмогна огромната лична загуба (майка й почина преди турнира - б.р.) и взе бронза.

 

- Освен това, което вече казах, видяхме фигуристи в прекрасна форма, чисто изпълнени съчетания като тези на Файела и Скали (Ит), приятно впечатление направиха и французите Пешала и Бурза. Победителите от Канада и САЩ демонстрираха нови идеи и голяма лекота в пързалянето. Може би не им достига опит, но и двата дуета едва надвишават 20 г. Отличните им спортни качества компенсираха липсващото. Пак стигаме до въпроса за използването на новите правила, за да се стигне до най-много точки. Смятам, че Игор Шпилбанд е един от треньорите, които много добре се справят. Недостатъците в системата са, че танцовото пързаляне губи откъм красота, защото преди всяко движение идваше от музиката. Сега като че ли танците са по-акробатични и по-малко артистични.

 

- Шпилбанд от доста години работи в САЩ. Там има своя школа и изкарва като на конвейер качествени танцови двойки. В последно време негови състезатели редовно са сред медалистите на световни за юноши и девойки, а сега и при мъжете и жените. Освен като добра състезателка преди Зуева е известна и като треньор на знаменитите Гордеева и Гринков, легенди при спортните двойки и фигурното пързаляне с двете си олимпийски титли. Явно тандемът с Шпилбанд работи прекрасно.

 

- Първо да се знае, че във фигурното пързаляне резултатите не могат да се оспорват. Естествено, е обидно да вложиш толкова усилия и време и накрая да се разминеш със златото, и то при чисто изпълнена програма. Но по новата съдийска система комбинацията от два тройни скока се цени по-високо от четворен.

 

Сам по себе си четворният е много сложен елемент и не е толкова голям броят на фигуристите, които го изпълняват. Но не може да се разчита само на това за олимпийска титла. Програмата на всеки състезател е сбор от много елементи - скокове, комбинации, пируети, стъпки, представяне и владеене на кънките, връзки между елементите и за да спечелиш, трябва всички компоненти да са на високо равнище. Всички помним безапелационната победа наЯгудин в Солт Лейк Сити с два четворни скока, но и с безупречно съчетание и артистизъм, които не се забравят от феновете. Това е майсторството - да си толкова добър, че да няма възможности за субективни решения.

 

- Стойко бе типичен скачащ състезател, който показваше висока стойност на програмите си точно с тези елементи. Логично е да заема такава позиция. Но мисля, че е неспортсменско да се прави такава оценка на изпълнението на Лисачек. Все пак той игра максимално добре и съдиите му отредиха златото. По повод мъжкото пързаляне - това е въпрос на виждане от страна на хората от Международния съюз по кънки и на техническите му комисии. Нашият спорт винаги е бил критикуван заради големия субективизъм и това е причина непрекъснато да се правят промени в правилата. Моето мнение е: каквото и да променят, факторът харесва/ не харесва винаги ще присъства в оценяването.

 

- Руската федерация е една от най-силните във фигурното пързаляне. Резултатите, опитът, политиката - тези неща са трупани с годините. За последните 20-30 спортът се свързва с името на президента Валентин Писеев. Много проблеми ни е създавал по време на нашата кариера с Максим, но не мога да си изкривя душата и да не кажа, че си разбира от работата блестящо. Дългогодишен чиновник, умее да се оправя в трудни ситуации и въпреки големите критики в момента мисля, че Писеев ще остане на поста си. В Русия се дават огромни пари за спорт и спортни съоръжения. Този път средствата не оправдаха очакванията.

Безкрайно ми хареса изказването на президента Медведев, който заяви, че в спорта не всичко зависи от парите и лошото класиране на олимпиадата идва от липсата на приемственост, методика и правилни решения на ръководството. Това го подчертавам във връзка с това, че в България винаги причината за неуспеха е "Няма пари".

 

- Бриан имаше неприятна травма през декември, прекъсна подготовката си за 3 седмици и се върна много назад в сравнение с конкуренцията. На европейското явно не му достигнаха увереност и физика във волната програма. На тренировките преди Ванкувър той успя да навакса пропуснатото. Беше много концентриран, а на олимпиадата - безупречен на тренировките преди старта. След това явно психически не издържа на напрежението.

 

Очакванията към него бяха огромни, а завръщането на Плюшченко допълнително добави напрежение. Не знам, много е сложно. Освен върхова спортна форма за олимпиада се изисква и много здрава психика. Жалко.