Станимир Димитров пред Novsport.com: Още се чудя дали Ичко Лозев спи спокойно

Един от най-изявените футболисти в историята на Нефтохимик Бургас, Станимир Димитров вече около година е извън професионалния футбол. Легендата се е заел да върне славата на „шейховете” от недалечното минало. 38-годишният любимец на феновете коментира моментната ситуация около него, както и кой е неговият фаворит за спечелване на световното първенство.

-     Станимире, близо 1 година си извън професионалния футбол. Как се чувстваш далече от тази еуфория?
-     Наистина вече над 10 месеца съм без професионален футбол, но не мога да кажа, че съм далеко от него. Следя отблизо родния шампионат, а и всичко по-интересно в Европа. Отделно участвам във възраждането на „Нефтохимик”.

-     Ти подпомага „Нефтохимик” като игра през изминалия сезон за него във „В” група, но многобройните ти болки и контузии не позволяват да се изявиш пълноценно. Какво е здравословното ти състояние?
-     Да, докато бях здрав, помагах на отбора на терена с моя опит, но една злощастна контузия (кръстна връзка) ме изкара за доста време извън игра. Добрата новина е, ако има такава, свързана с травмата, е, че получих след приключването на активна състезателна кариера и не съм подложен под натиск да се възстановявам колкото може по бързо. Работя по-специална програма, изготвена от клиниката, в която претърпях интервенция. В момента съм по-добре, натоварвам крака все повече и следващите седмици ще стане ясно дали ще продължа да помагам на „нафтата” на зеления килим или извън него.

-     Ясно е, че поне до момента „нафтата» няма да влезе в професионалния футбол следващия сезон. Перспективата пред отбора и кога можем да го видим отново там, където всички фенове мечтаят?
-     Естествено, че не сме имали задача да влизаме в професионалния футбол веднага след като се регистрира отбора, защото нямахме нито нужната подготовка, нито нужния потенциал да се атакува едно стъпало по-нагоре. Целта бе да се постави едно ново начало, да се съхрани емблемата „Нефтохимик” и  в зависимост от това с какъв бюджет ще разполага отборът, да се поставят задачите за следващия сезон. Дай боже да се намерят средства, за да може да се атакува професионалния футбол, където е мястото на тима.

-     Радва ли те фактът, че на трибуните ви гледаха повече хора, отколкото на доста стадиони в "А" група?
-     Да не забравяме, че когато ние бяхме фактор в „А” група, стадионът беше пълен часове преди започването на дадения двубой. Затова е напълно нормално много от тези фенове и до ден днешен да живеят с идеята „Нефтохимик”. Затова ние им благодарим от все сърце за неистовата подкрепа през всичките тези години.

-     Не е тайна, че заедно с твои бивши колеги имате мениджърска агенция за футболисти. Как се развива тази ваша дейност и кризата отразява ли се и на този бизнес?
-     За агенция е още рано да се говори, защото има много процедури, за да осъществим това наше начинание. Наистина имаме желание да се занимаваме, но всичко това е в плановете ни за близко бъдеще. Нормално е след 5 години, прекарани в Казахстан, да съм оставил много добри контакти, които могат да ми помогнат занапред в този занаят.




-     Станимире, не мога да не те попитам какво мислиш за „Черноморец” на Краси Балъков? Има ли бъдеще този амбициозен проект в Бургас?
-     Дали има бъдеще само времето ще покаже, но едно е сигурно, че базата, която се направи в Сарафово, а и подобренията на стадиона в „Лазур”, са много позитивни неща за града като цяло. Паралелно с това хората желаят да гледат добър футбол и с инвестициите, които се правят в клуба, трябва да се гонят високи цели, а именно участие в евротурните, да не кажа и златни медали в „А” група. Това, че се залага на чужденци е лоша реклама за родния футбол, но също по мое скромно мнение с някои от настоящите чужденци високи цели не могат да се преследват по простата причина, че нямат нужните качества. Но аз като вече бургазлия и приятел с много от футболистите на „Черноморец” мога само да им пожелая успех и да са живи и здрави.

-     Стартира световното първенство по футбол в Африка. Твоят фаворит?
-     Твърдо Испания! Симпатизирам на този отбор още от юноша, когато гонех топката по поляните на родния ми град Раднево. Смятам, че те са най-компактният и обигран отбор. Дано имат шанса за успех. При всички случаи обаче, желая златната купа да бъде притежание на европейски отбор.

-     В толкова продължителна спортна кариера, като твоята наред с многобройните успехи, сигурно има и някои разочарования. Има ли нещо за което съжаляваш?
-      На първо място съжалявам, че през тези 11 сезона със зеления екип така и не успяхме да стигнем до титлата, макар че имахме и футболистите и условията да го направим. Но просто нашето ръководство не се замесваше в машинации и играехме чисто без задкулисни действия. Ако бяхме взели 2 мача под масата, щяхме да станем шампиони, но това вече е минало. На второ място, тъжно ми е от загубения финал за Купата на България през 2000 година от Левски с два гола в последните минути. При 0-0 вкарах гол, но страничният съдия Ичко Лозев не видя или по-точно не искаше да види, че топката премина голлинията и не зачете попадението, а това повлия осезаемо върху крайния изход на срещата. Още се чудя дали Ичко Лозев спи спокойно след престъплението, което извърши в Пловдив. Той лиши не само отбора, но и целия град Бургас от отличието, което му прилягаше. 
Също така не ми се отдаде шанс да играя за националния отбор. Вярно е, че в най-силните ми години на моя пост разполагахме с отлични футболисти, но мислех, че можех да помогна на тима в определен период от време. Другото нещо, за което съжалявам, е, че не успях да изляза по-рано да играя в някой от силните европейски първенства. Наистина имаше възможности да осъществя трансфер навън доста по-рано, но така се стекоха обстоятелствата. Просто тогава Нефтохимик беше солиден отбор, но от този тим по една или друга причина, към които не искам да се връщам, не успя да излезе почти нито един играч в чужбина. Все пак ми се отдаде шанс след като преминах трийсетте да изляза навън и да поиграя в „Тобол”, макар и в страна като Казахстан.