Един от футболистите, които вдигнаха Купата на България преди 2 години Давид Каядо говори пред вестник „Национална бизнес поща“. Предлагаме на вашето внимание пълния текст на интервюто, в което Каядо си спомня за 15 май 2013 г., разказва за „Берое“ , Стара Загора и за настоящата си кариера.
– Давид, какво означава за теб датата 15.05.2013 г.?
– Неусетно изминаха две години от този фантастичен ден, а сякаш беше вчера. Купата бе най-изумителното нещо, което ми се бе случвало. Няма как да се опише тази емоция, тя може единствено да бъде изживяна и съм горд, че съдбата ми отреди да бъда един от тези щастливци, извоювали трофея. Всичко се дължеше на сплотения ни колектив, изцяло съсредоточен върху целта и вярващ в успеха. Изключително силен отпечатък в съзнанието ми е останал моментът, в който бяхме посрещнати от феновете ни в Ловеч. Вдъхновяващо е да усетиш подкрепата на толкова много хора, пропътували стотици километри, за да бъдат съпричастни.
– От кризата в отбора през есента на сезон 2012/13 до Купата… Как Петър Хубчев успя да преобрази отбора?
– Сезонът бе изключително колеблив за нас, но погледнато от днес тези лоши моменти също са допринесли за извоюването на Купата, защото пораженията са ни мотивирали да надграждаме себе си. Още от първия ден под наставленията на Петър Хубчев атмосферата в съблекалнята се промени най-вече заради дисциплината, която наложи в отбора. За него най-важно бе всеки един от нас да дава максимума от себе си по време на тренировъчния процес. Освен това той успя да ни накара да повярваме в себе си въпреки незадоволителните резултати и да останем позитивно настроени към следващите битки.
– Пролетният полусезон от въпросния сезон бе един от най-силните в цялата история на „Берое“, записвайки само две поражения. Именно добрата рутина от победи ли ви предразположи да повярвате, че можете да направите май месец специален за вас, вдигайки купата?
– Определено всяка победа ни дава увереността да се борим за заветната цел. Учихме се както от победите, така и от загубите, но най-важното бе в следващия двубой да бъдем по-добри от предишния, за да израстваме като отбор. Футболът е игра, при която бързо имаш възможността да поправиш грешката си, но в същия момент съществува и опасността да разочароваш феновете си. За наше огромно щастие печелихме мач подир мач, а това се отрази на публиката на „Берое“, която ни подкрепяше неимоверно. И въпреки че всички знаехме колко добър отбор бе „Левски“, излязохме със самочувствие и пределно мотивирани да отнесем купата в Стара Загора. Ключов момент изигра полуфиналната среща-реванш срещу „Славия“ в Стара Загора, когато надделяхме с 1:0 в заключителните минути на мача. Именно тогава най-силно повярвахме, че сме способни да направим сезона си специален.
– Един наистина луд финал в Ловеч… само за секунди комфортната преднина от два гола за „Берое“ бе стопена. Този момент попари ли надеждите ви за извоюването на трофея?
– Самите атмосферни условия ни затрудняваха и бързо умората ни завладя. След третото попадение се отпуснахме, защото вече мислите ни бяха свързани с празненствата след двубоя, но изобщо не очаквахме, че „Левски“ биха били способни на подобен обрат. Всичко се случи изключително бързо и ни липсваше времето за реакция. Бяхме разочаровани, но въпреки това предпочитах точно този развой на двубоя, защото срещата запази своята драматичност и емоционалност и затова този финал остава в историята, като един от най-запомнящите се. След изтичането на редовните 90-те старши треньорът Петър Хубчев ни посъветва единствено да останем концентрирани и всичко ще се нареди от самосебе си. Мнозина твърдят, че сме спечелили Купата благодарение на късмета в рулетката на дузпите, но винаги съм вярвал, че късметът съпътства този, който работи усърдно и се бори докрай.
– Непосредствено преди изтичането на 120-те минути получи тежък удар в слепоочието, който ти попречи да бъдеш сред избранниците да изпълняват дузпи. Как ти повлия този момент, изгуби ли вяра в успеха?
– Никога не съм губил вяра, защото знаех способностите на съотборниците си и вярвах в тях. Имах огромното желание да изпълня дузпа, но се страхувах, че заради получения удар няма да успея да уцеля топката по най-добрия начин и предпочетох да не рискувам в такъв момент. Старши треньорът тогава дойде при мен, за да ми благодари за представянето ми и да ме успокои, че всичко ще бъде наред. Петър Хубчев не просто вярваше, а бе сигурен в успеха. Веднага след успешно изпълнената дузпа на Елиаш изпаднах в еуфория и изцяло забравих за болката. Емоцията лекува.
– Напусна „Берое“ в началото на 2014 година. Какви промени намираш в отбора оттогава насам?
– Следя резултатите на тима и когато имам възможност, гледам срещите на представителния тим в „А“ група. Най-голяма промяна в отбора намирам спрямо деня, в който пристигнах в Стара Загора, защото тогава „Берое“ под наставленията на Илиан Илиев заемаше едно от последните места в класирането. Радвам се, че успях с помощта на съотборниците си, на целия клуб и на футболната общественост в Стара Загора да помогна на отбора да се изгради като по-силен такъв и заедно да напишем история. Настоящият състав на „Берое“ потвърждава започнатото оттогава и с всеки един мач доказва, че е един от най-силните тимове в България. Силно се надявам в края на сезона да видя „Берое“ класиран в челните места на подреждането. Личната ми прогноза са бронзовите медали – биха им подхождали!
– Стремежът за футболно израстване ли определи решението ти отново да се впуснеш в предизвикателството „Украйна“, оставяйки семейството си далеч в родината Португалия?
– В началото на тази година получих изключителната възможност да защитават цветовете на „Металист“ (Харков), един от четирите водещи украински отбори, подвизаващ се често и в европейските клубни турнири. Когато получих предложението от „Металист“, не се поколебах и за момент, а приех предизвикателството. Нямаше как да откажа подобна оферта и днес все още се радвам, че съм тук и играя футбол на подобно високо ниво. От друга страна ми е изключително трудно, че съм близо до семейството ми, но в живота трябва да се учим да правим и жертви понякога. В Стара Загора имах удоволствието всички да бъдат с мен, за да ми бъдат опора, но обстоятелствата в Украйна не позволяват това и все по-рядко се виждаме. В същото време съпругата ми Софиа работи в Португалия, а двете ми деца са на училище и това също ограничава възможността да бъдем заедно.
– Как един спортист успява да се абстрахира от разразилата се война и да се концентрира изцяло върху кариерата си?
– В интерес на истината нещата не са такива, каквито биват представени по новините. Наскоро семейството ми бе тук на ваканция и нямаше никакви проблеми по време на пребиваването си. Всяка седмица пътуваме из страната, но от личен опит със сигурност мога да твърдя, че в момента Украйна е едно спокойно място и по нищо не личи, че е в състояние на война. Съпругата ми също бе изненадана при пристигането си, че медиите отразяват случващото се тук по такъв подвежващ начин. А всъщност Украйна е невероятно красива страна с много приятелски настроени хора.
– Липсва ли ти уханието на старозагорските липи през май?
– Разбира се – това е запазената марка на Стара Загора. Удивително красиви са и винаги когато усетя уханието на липа, се връщам мислено в Стара Загора и ми навяват единствено хубави спомени. Липсват ми и приятелите в Стара Загора – както тези в съблекалнята, така и онези извън нея. Цялостно градът е оставил трайна следа в мен и семейството ми, защото голяма част от спомените ни са споделени сред липите и правите улици.
– В началото на месеца отпразнува своя 28-и рожден ден… би ли си пожелал един ден да се завърнеш на стадиона под Аязмото?
– За мен ще е огромно удоволствие отново да се завърна със зелено-бялата фланелка, защото най-успешната част от кариерата ми към този момент съм прекарал в „Берое“ и взаимно сме си дали много. Хората в Стара Загора обичат футбола и изключително много ми липсват. Обещавам в най-скоро време отново да се разходя по правите улици, ухаещи на липи.
