Ричард Еромоигбе бе част от големия отбор на Левски на Станимир Стоилов. Тогава той бе единият от двойката най-сработени халфови линии в България заедно с Боримиров до себе си и Седрик Бардон пред тях. В момента той играе в Алки Ларнака, а преди това се бе събрал за малко с Мъри Стоилов в Анортозис.
Ричи, защо не се задържа в Анортозис? Мъри ли те отпрати, или проблемът е друг?
- Клубът ме освободи, понеже не бях в необходимата физическа кондиция. Не съм карал предсезонна подготовка в последните две години и това си каза думата. Нямаше как да оправдая очакванията, не успях да издържа на темпото. Със Станимир Стоилов не съм се карал, това никога няма и да се случи. Влиянието му върху моята кариера е огромно. Още докато бях в Левски, постоянно му звънях. Останалите играчи също го търсеха за съвет. Мъри е най-добрият, той ми е като баща. Ако не беше той, едно време Берти Фогтс нямаше да ме повика в национала на Нигерия. А и нека не забравяме, че можеше да вземе в Анортозис някой друг, но избра мен. Това говори достатъчно за връзката, която имаме помежду си.
Реши да останеш в Кипър. Как е животът там, сравнен с България?
- Доста по-скъп, няма съмнение. Иначе заплащането е по-добро, ама това сигурно го знаеш. Нивото на футбола е прилично, стадионите са в отлично състояние и често се пълнят. И все пак не можеш да заповядваш на сърцето, а моето принадлежи на България и на Левски.
Би ли се върнал при сините?
- Естествено. В ръководството на Левски има добри хора, феновете са страхотни, същото важи за играчите, треньорския щаб и масажистите. Не съм говорил с Гонзо, но знам, че Мъри е говорил с него за мен. Само това ще ти кажа.
Кои са най-хубавият и най-лошият ти спомен от България?
- И двата са свързани с Левски. Върхът в кариерата ми са четвъртфиналите за Купата на УЕФА и участието в Шампионската лига, където, въпреки че не спечелихме точка, показахме смел и хубав футбол. Най-кофти беше времето, прекарано под ръководството на Вили Вуцов.
С Даниел Боримиров формирахте една от най-солидните халфови линии в модерната история на клубния футбол в България. Каква бе тайната на партньорството ви?
- Тайната бе, че той ме научи на много неща. Боримиров беше играл голям футбол в Европа и си личеше, че е сериозен състезател. С течение на времето си паснахме и изградихме добро разбирателство на терена.
Той ли бе най-добрият ти приятел в отбора?
- Опитвам се да третирам всеки съотборник като мой приятел. Да, Боримиров бе един от най-близките ми хора в София. Освен с него обичах да се размотавам с Лусио, Топузаков и Георги Петков.
Представи си, че от ЦСКА ти предложат 2 млн. евро на сезон например. Какво ще отговориш?
- Ще кажа „да", защото футболът е голямата ми любов. Така ще бъде в която и точка на планетата да се озова. Не става въпрос само за пари. Макар че си спомням много добре едно изказване на Никола Анелка: „Мопеу is the name of the game". Според мен малко е преувеличил, но и аз като всеки човек се нуждая от кеш (смее се).
Имал ли си шанс да печелиш големи пачки? Пристигала ли е сериозна оферта за теб, докато риташе на „Герена"?
- Искаше ме един от големите клубове в Европа, но Тодор Батков стопира трансфера, заради което малко му се разсърдих. Той се поослуша за повече пари, а тъкмо тогава бях много близо до получаването на български паспорт, моментът беше идеален да направя следващата крачка. Не мога да разбера, щом другите президенти се опитват да помогнат на своите играчи за трансфер в чужбина, защо той, имайки предвид всичките му връзки, не го направи? Но животът продължава, а и все още не е късно да подпиша с някой сериозен отбор.
Имаше някаква история с Дарби Каунти. Каква всъщност е истината?
- Изкарах две седмици на проби в Дарби и мениджърът Пол Джуьл ме хареса. Каза ми, че съм добър играч, такива неща. Първенството обаче започваше след броени дни и клубът прецени, че е по-добре да привлече англичанин заради по-бързата му адаптация. Това е.
Повечето чужденци, минали през България, упорито отричат да са влюбени в Студентски град.
Ти един от тях ли си?
- Не, глупости. Нощният живот в София ми доставяше голямо удоволствие. Редовно киснех в Студентски град, всяка сряда отпрашвах към Jim Beam. Харесваше ми и Sin City, както и местните киносалони. Не мога да живея без музика, особено без R&B. Много ми допадна и творчеството на един от вашите музиканти. Неговото име е Мушу Шамара (Мишо Шамара - б.р.).
Предполагам, че си имаш любим отбор. Какво е името му?
- Барселона. Изненадах те, нали? (смее се) Всичките ми приятели знаят, че съм луд по Барса. И най-вече по Шави, Иниеста и Пике. Меси е ясен, него всички го харесваме.
От кой състезател на твоя пост - дефанзивен полузащитник, взимаш пример?
- Много ми допада играта на Микаел Есиен. Мощен е, без да прави брутални нарушения, и излъчва спокойствие. Освен това често бележи, което е плюс за играч, натоварен предимно с рушенето на противниковите атаки.
Кои са били най-трудните ти съперници на терена?
- Изправял съм се срещу някои от най-големите във футбола, но ще се спра на Самуел Ето'o u бразилския Роналдо. Тези двамата са същински магьосници. Изключително трудно е да ги озаптиш, защото не бавят топката много-много и те издухват със спринт. В същото време покриват огромен периметър - сякаш са навсякъде по терена.
Когато не играеш, гледаш или мислиш за футбол, как си уплътняваш времето?
- Обичам да пазарувам готини дрешки, както се вижда и от снимките, които ти изпращам (смее се). Харесва ми и да практикувам други спортове като снукър, тенис на маса и баскетбол.
Прекара известно време в Русия. Опита ли оригинална водка и повече ли ти хареса от нашата ракия?
- Българската ракия е най-доброто питие, до което някога съм се докосвал. И говоря за селската ракия, не тази, която продават по магазините. Иначе от Русия като цяло не пазя приятни спомени - оперирах си дясното коляно и от Химки не пожелаха да изчакат, докато контузията ми отшуми. Но и тази страница я затворих отдавна.
