Приказката Пекин

Атлетиката е единственият спорт, който може да засенчи футбола

Приказката Пекин

Световното първенство по лека атлетика в Пекин по предварителни очаквания трябваше да бъде прелюдия към олимпийските игри в Рио. Нещо като сверяване на часовника, при което победата, загубата, постижението или рекордът са просто отметки по пътя. Едно нещо обаче бе подценено, че в атлетиката рутина не съществува. Този спорт е създаден преди десетки векове за въодушевление и наслада.

И епитети като най-великото или най-грандиозното издали наличие на душевна нищета. А състезанията в Пекин се превърнаха в еманацията на най-красивото в човешката природа. Защото величието на спорта и в частност на атлетиката се състои в това да се превърне в чиста и неподправена демонстрация на най-доброто в човешката природа.

Пекин 2015 ни предостави цялата палитра от най-красиви проявления на духа. Величествени победи на още по-величествени колоси, уникални, спиращи дъха съперничества, съспенс до последния възможен момент, космически постижения. И всичко това в атмосфера на приятелство, дори на любов между спортистите съперници.

Големите Гатлин и Болт показаха на цял свят, че със състезанието приключва смисълът на съперничеството. След това са приятели, каквито винаги са били. И това човешко проявление прави атлетиката толкова сантиментален и романтичен спорт. Коренно различен от всички останали.

След това лирическо отклонение е ред на низ от факти, доказващи колко несравнимо велик бе шампионатът в Пекин.

Първо наблюдавахме в захлас уникални индивидуални спорове. Болт срещу Гатлин на 100 метра спринт. В последните 8 години никой не бе дишал в ухото на Юсейн, както го направи Джьстин. Притисна го go стената, но големият Болт се измъкна подобаващо. Отново си взе всичките златни медали и отново въпросът, който увисна, е дали въобще още му е интересно да печели и да бяга.

И на това първенство най-големите в атлетиката препотвърдиха своята невъзможна хегемония. Кенийците опитаха и с бързо, и с бавно темпо, но Мо Фара ги унищожи и в двата варианта. Африканците Кипроп, Джепкемой и Кенбой отново не получиха достойна конкуренция. Същото се отнася до вече вечната Шели Ан фрейзър, чиито крака сякаш са създадени за 100 метра и нито сантиметър повече на пистата. Чехкиня-та Хейнова отвя компанията на 400 метра с препятствия. Същото стори и най-голямата звезда на съвременната атлетика Алисън филикс на 400 метра гладко. Безапелационни бяха победите на полякинята Влодарчик и на нейните сънародници файдек и Мала-хобски. Дибаба от Етиопия отново бе кралица в коронната си дисциплина.

Пластовете изглеждат безвъзвратно размесени, след като начело в класирането са Кения и Ямайка. Безспорно това са двете най-проспериращи лекоатлетически държави, които вече са със статут на суперсили. Но нямат повод за притеснение и предишните големи 8 атлетиката. Америка взе 6 златни и общо 18 медала, най-много от всички на първенството. Русия спечели два златни, но единият бе на хърделиста Шубенков, който е с огромна стойност.

Германия започна завръщането си сред най-силните с титлите на Кристина Шванц (гюле) и Катерина Молитор (копие), но и с разнообразието от други отличия, сред които най-котирани са среброто на Синди Рьоледер в хърделите и на Краузе в дамския стипълчейз. Великобритания е с четири златни отличия благодарение на суперзвездите си фара, Енис и Ръдърфорд. На сцената се върна триумфално дори Куба с цели два златни медала. Може би само франция от традиционните сили трябва да се чувства неудовлетворена. На другия полюс бе Канада с най-доброто си комплексно представяне въобще някога в атлетиката.

В същото време красивият спорт продължава да разширява своята територия и да утвърждава демократичните си традиции. Празник на душата бе да се наблюдават две състезателки от екзотичната Санта Лусия във финала на високия скок. 19 държави взеха златни медали, а 42 попаднаха в зоната на отличията.

В Пекин обаче бяха високите постижения и драмите. Върхът на първенството бе световният рекорд на Аштън Ийтън в десетобоя, и то с начина, по който бе постигнат.
За да фиксира резултата от 9045, Аштън "кацна на Луната" в последното си бягане на 1500 метра. Силата на човешкия дух не е клише, когато имаш в наличност такава уникална личност. Не само спортист, но и личност, защото Аштън е богатство за света. Пример за всеки млад човек на планетата. Чудовищни постижения регистрираха Дафне Схипърс на 200 метра, Ван Нийкирк на 400 метра, кениецът Николас Бет на 400 метра с препятствия, сънародникът му Джулиус Уего на копие, Влодарчик на чук. И няма как да не стигнем до най-стойностното постижение - това на Крисчън Тейлър (САЩ) на троен скок. Само 8 сантиметра го разделиха от считания за непобедим рекорд на Джонатан Egyapgc - 18,29 метра.

Резултатите са важни, те са маята на атлетиката. Солта на атлетиката обаче са драмите. Като тази в овчарския скок при жените, когато Ярислей Силва спечели с 4,90 златния медал в последното си скачане. Или хвърлянето на Молитор за златния медал в диска при жените, също 8 последен опит. Имаше състеза ния, които бяха толкова занимателни дори на по-ниски величини. Така бе при високия скок при мъжете и жените, в дамските кратки хърдели и най-вече на 800 метра при дамите, където всяка от осемте можеше да победи на финала. На това му се казва убий ствена конкуренция.

Драмите имаха своя апотеоз при абонираната за със пенс щафета на Щатите на 100 метра, която за кой ли пореден път се издъни и загуби сигурен златен медал. Още по-жестока като сценарий бе американската загуба на щафетата 400 метра жени. Великият Рено Лавийени също няма да запомни с добро Пекин с поредното си фиаско на световно. Но това не го прави по-малко значим за историята на спорта.

И накрая, но не на дъното е нашето българско участие. За протокола отново без медал, но далеч по важното е, че България бе на световното и присъствието й не остана незабележимо. Една голяма българка отново показа на света, че ни има, талантливи сме и не се предаваме. Поклон и благоговение пред невероятната и несравнима Ивет Лалова. Ивет, обичаме те и знай, че правиш живота ни по-смислен. Твоята широка усмивка е едно от малкото хубави неща, които огряват тази нещастна страна и тези нещастни хора. За пореден път доказа, че волята ти за победа е несломима. Дано и глупаците най-после прозрат, че България през този век има една голяма спортистка и тя се нарича Ивет Лалова. Тя е спортистът на България от 2004 година досега. Другото са глупави анкети с нелепи гласувания!

Какво да се напише за Габриела Петрова? Страхотно представяне и четвърто място, което като стойност е повече от медал. Комплименти и благодарности към двете, защото заради тях ни имаше и всичките нас 7 или 8 милиона българи в Пекин. На световния празник на красотата!

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"

Днес е паметен ден за световния баскетбол

Майкъл Джордан спира със спорта на 16 април 2003 г.

Левски - Напук на всичко!

Пропадането на "сините" продължава, но всичко е точно

И школата на Левски е кръгла нула!

На „Герена“ не могат да се съвземат, след като бившия шеф Йончо Арсов отнесе ценната флашка

Бандата на невинните

На "Герена" няма нито един отговорен за резултатите и дълговете

Футболна еуфория завладява Добрич

Добруджа играе най-важния си мач от 21 години насам

Ще изхвърлят ли съдиите Черно море от тройката

Отношение по темата взеха треньорът Илиев и капитанът Димов

Непостоянството на Костов

Треньорът затвърди стара слабост

Всички червени картони на Роналдо през годините

Португалецът с грозна проява в Саудитска Арабия

Левски отново е тъжна картинка!

"Сините" вече не са опонент на Лудогорец и ЦСКА

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки