Тарханов: Не съм като Люпко Петрович, от друга мая съм

В Славия се случиха няки нещо, но поне засега не искам да коментирам, не изплюва камъчето руснакът

Тарханов: Не съм като Люпко Петрович, от друга мая съм

Часове след като по­даде оставка като стар­ши треньор на Славия, именитият руски тре­ньор Александър Тар­ханов се съгласи да го­вори на раздяла спе­циално за „Меридиан Мач". Ето каква каза корифеят, който пое „белите" покрай Нова година и ги класира за евротурнирите за пър­ви път от 20 години.

Александър Фьодорович, винаги е би­ло удоволствие да се говори с вас - били сте конкретен и ис­крен. Каква е причи­ната за раздялата?
- В интерес на исти­ната в Славия се слу­чиха някои неща... Та­кива, каквито не мо­жеш да предвидиш. Но в живота е така. Има събирания, има и раз­дели...

За какво става ду­ма?
- Засега не бих искал да коментирам. Поне засега...

Как се разделихте с отбора, с ръководс­твото в лицето на пре­зидента Венцеслав Стефанов?
- Напълно доброже­лателно. Нямаше лоши чувства, лоши мисли. Преди мача с Дунав, който за съжаление за­губихме с 0:2 като домакини, имах дълъг разговор с играчите. Спомнихме си някои неща, други неща си казахме. Мисля, че така трябва­ше да бъде. Когато из­лязоха за мача с Ду­нав, те бяха наясно, че съм за последен път те­хен треньор. Обещах им в деня след мача (б. а. вчера) да се съберем пак всички, за да си вземем „довиждане". Не казвам „сбогом", а „довиждане".

Защо?
- Ами просто защото един ден може да се върна. Даже - да сме живи и здрави, съм си­гурен, че това ще се случи.

В Славия или в друг български отбор?
- На първо място в Славия, ако съм желан, разбира се. Но бих по­работил и в друг бъл­гарски клуб.

Постарали сте се да бъдете коректен. За сравнение Люпко Петрович, който също е голямо име във фут­бола не постъпи така - повечето хора на „Герена" разбраха, че той си тръгва, минути преди мача с Берое...
- Не знам точно как­во е станало в Левски, но мога да бъда катего­ричен, че аз не мога да постъпя по този начин. Просто съм друг човек, маята ми е друга... Не познавам Петрович, но по това, което добих като впечатление от прекия ни дву­бой, а и от написаните неща, мисля, че сме доста различни кат хора.

Сега поемата към Урал.
- Да, но първо ще се прибера в Москва. Разбрали сме се по всички въпроси, а обстановката в Екатерининбург ми е позната в детайли.

С какво чувство оставате към Славия в България?
- С най-добри. Както съм ви казвал и преди, и в миналото съм бил във вашата страна. Поло­жителните впечатления не само останаха, но и се зат-върдиха. Хубав народ сте вие, българите. Умеете да посрещате, а и да изпращате.

Взимате ли нещо за спомен от Бъл­гария?
- Разбира се - вече съм си сложил в бага­жа всички проспекти, които имам със забе­лежителностите от София и България изобщо. Имате уни­кална природа, а и те­зи туристически бро­шури ще ми напомнят за хубавите мигове. Определено имах такива. Работих с млади момчета, върнах Сла­вия в Европа, контак­тувах с приятни хора.

Вие сте на 62 го­дини, може да се ка­же, че сте видели всичко в живота. Какво научихте за по-малко от година у нас?
- Да, може да се ка­же, че научих едно нещо със сигурност. А то е как трябва да се веселиш. Наясно сте, че ние, руснаците, съ­що празнуваме много. Но българинът знае как да се весели!

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки