Исландия не иска да е като България след САЩ '94

Тодор Христов е влюбен в Исландия и иска да остане там завинаги

Исландия не иска да е като България след САЩ '94

Измина една година от големия подвиг на Исландия на Еавро 2016. Воденият от Ларс Лагербак по това време отбор не само изле­зе от груповата фаза, но отстрани и Англия по пътя към 1/4-финалите на тур­нира във Франция. И всич­ко това в дебюта на голям форум на „викингите". 12 месеца по-късно Тодор Христов, бивш играч на „Берое", „Левски" и „Локо­мотив" (София), говори пред "Труд" за настроението в сканди­навската страна. Насто­ящият играч и треньор на местния „Ейнхери" вече 3 години живее в Ислан­дия.

Една година след голе­мия фурор на Евро 16, какво е настроението в Ислан­дия?
- Настроението, касаещо футбола, е страхотно. Все още се говори за успеха на националния отбор на евро­пейското първенство, но в момента вниманието е силно насочено към настоящите квалификации и хората са изклю­чително въодушевени. Изжи­вяват истински моментите с отбора и го подкрепят по нео­писуем начин. Възхищавам им се от сърце.

Промени ли се с нещо страната след впечатлява­щото участие на големия форум?
- Разбира се, че един такъв успех допринася за по-добро настроение, повече увереност и самочувствие на един цял народ, особено тази част, които са свързани с футбола в Ислан­дия. Но да кажа, че страната се е променила по някакъв начин, би било преу­величено. По-скоро начинът, по който футболният свят гле­да на Исландия, се е проме­нил. Разбира се, това е повече от разбираемо. Причината за това е ясна - това е държава за пример как се работи пра­вилно, честно и целенасочено.

В България живеем със спомените от САЩ 94' вече 23 години. Дали същото ще се случи и със скандинав­ската страна?
- Мисля, че тук ще е различ­но. Случва се с България, защото всичко, което се прави или по-скоро не се прави, води до тези резултати. Във фут­бола няма случайни неща, може да има в даден мач, момент, период, но не и 23 години. Това не е случайност, със сигурност. Защо няма да се случи в Исландия - по същата причина, но в позитив­на насока. Хората тук са отго­ворни към футбола, правят най-доброто, за да може този възход да продължи и да се надгражда. Настоящите ква­лификации красноречиво потвърждават думите ми.

Върху какво набляга местната федерация, за да развива футбола?
- Тук от най-високото до най-ниското ниво в Исландия мачовете са истински. Имам достатъчно опит, за да кажа, че това е световен проблем във футбола, който тук не съществува. А когато този проблем го няма, развитието се движи със скорост, която бързо настига държавите, където този проблем го има и то в застрашаващо футбола количество. По-голям убиец на футбола от този проблем няма.

На клубно ниво Исландия развива ли се?
- Абсолютно. Работата с млади таланти е на добро ниво. Треньорите са добри. Дава се шанс на чуждестран­ни специалисти, които обичат работата си, които се влагат в нея и са кадърни. Футболистите от другите държави са на добро ниво, а слабите игра­чи бързо биват освобождава­ни. Парите се разпределят на правилното място, включва­що екипировка, терени и добра грижа за детските шко­ли.

Вие сте вече играещ помощник-треньор в мест­ния „Ейнхери". Разкажи малко повече за това ново поприще.
- Това е нещо, на което се наслаждавам по много причи­ни. Основната е, че през цялата си футболна кариера съм мечтал да бъда треньор един ден. Преди началото на този сезон ръководството ми предложи да бъда играещ помощник треньор. Нещо, което аз приех с голямо удо­волствие. Другата причина, поради която истински се радвам на това е, че старши-треньорът е изключително сериозен и отговорен човек, умеещ да изслушва и споде­ля. Това е от голямо значе­ние, за да може да имаме успешна работа. Но за мен е важно да съм еднакво поле­зен и като футболист. Трябва да мисля за това и мисля, че се справям добре в това отно­шение. Важно е да успявам да съсредоточавам силите си и в двете. Мисля, че засега всичко върви повече от добре честно казано.

Кога да очакваме да ви видим в ролята на старши треньор?
- Единственото, което мога да кажа е, че това ще стане някой ден. Пожелавам си само да съм жив и здрав. Не знам кога и къде, но това ще стане. Вярвам, поради простата при­чина, ме съм човек, който пре­следва мечтите си, а това както вече споменах е моя мечта. Ще я преследвам и постигна един ден, с много усилия.

На какво наблягат наста­вниците в местното първен­ство?
- Не бих различил особено нещата, на които се набляга тук и нещата, на които се набляга на местата, където съм бил до сега. Разбира се, всеки треньор и изискванията му са различни, но в общи линии принципите и начина на работа са доста сходни.

Извън футбола, какъв е животът в Исландия?
- Това е въпрос, по който мога да напиша книга, за съжаление тук няма да ми стигне времето да го опиша. Ще бъда кратък и ясен - пре­красен, влюбен съм в Ислан­дия и искам да прекарам оста­тъка от живота си тук.

Нанков: Белчев държи много на дисциплината

"Няма да се оплакваме"

Везенков: Беше странен сезон

Вижте какво каза българинът в НБА

Славиша Стоянович: Никъде не съм виждал фенове като на Левски

"Два пъти си тръгнах обиден от "Герена"", заяви той

Дерменджиев: Още не изстудяваме шампанското

„Цената на Пьотровски трябва да е рекордна за България“

Станислав Иванов: Искам да играя в Реал Мадрид

Крилото на Арда разкри коя е най-голямата му мечта

Росен Кирилов: Всичко в Спартак Варна е на ниво Първа лига

Вижте какво казва треньорът на "соколите"

Петричев: Клубове от Висшата лига следят играчи на Лудогорец

„Надявам се, че ШЛ ще стане още по-интересна с новия си формат“

Георги Глушков: Законът за борба със спортното хулиганство е належащ

Изоставането с финансирането на клубовете е огромно, но вече го наваксваме

Емил Спасов отписа Левски за Европа

Вижте какво каза "синята" легенда

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки