Лудогорец сега е голямо нищо в Европа

Втора загуба и 0 точки в групата. Отборът, който преди 5 години регистрира 5 победи и 1 равенство в група от Лига Европа, сега куцука на дъното и при най-леки предварителни условия е сериозно застрашен да не изпълни поне плана минимум – излизане от групата и мачове през февруари.

Лудогорец играе отвратителен футбол и това е видно и с просто око. Цюрих – Лудогорец вероятно бе най-грозният мач в цялата програма на Лига Европа онзи ден. И заслугите на гостите за постната картина са много големи. Наричахме Лудогорец явление заради силните футболни продукции. Заради добрите им мачове с някои от европейските грандове и заради волята им да играят винаги красив и нападателен футбол. С това участие в Лига Европа чудото от Делиормана май слага край на своята 7-8-годишна епопея.

Мачове като този с Цюрих превръщат Лудогорец в най-обикновен посредствен клуб. И май това ще е пътят оттук-нататък. Загубата от Цюрих не заслужава анализ. Приказките за контрола върху мача и изпуснатите положения са клишета. Зад слабата продукция обаче се крият важни причини и за тях си заслужава да се пише. Защото в Разград от позицията на вечни недосегаеми не могат да се погледнат в огледалото и да прозрат реалното положение.

Първата и основна причина за сегашното нерадостно състояние на нещата е „Боингът“ Аутуори. Оказа се, че самолетът е втора употреба и има проблем с двигателите. Така всяко излитане и кацане става проблемно. Аутуори върна Лудогорец в каменната ера с дефанзивните си виждания и игра за 0:0. Но логична ли бе въобще треньорската смяна през лятото? Предишният треньор бе изпълнил всички задачи за кампанията и все пак се стигна до раздяла с него. За което сега в Разград плащат висока цена.

Аутуори прави точно обратното на това, което заяви на първата си пресконференция. Тогава каза, че нещо, което върви добре, няма нужда от промени, а той направи генерална и фатална промяна. В мача срещу посредствения и безличен Цюрих Лудогорец посрещаше атаките на противника на 30 метра пред своята врата. А отборите с претенции осъществяват висока преса дълбоко в половината на противника. Там отнемат топката, като принуждават противника да греши. По този начин стигат бързо до вратата на съперника и създават голови положения. Спрямо философията на Аутуори на Лудогорец му трябва много време да развие атака и естествено среща вече добре групиран съперник. И затова не създадоха почти нищо интересно пред вратата на швейцарския си опонент.

Второто основно нещо, което Аутуори унищожи, е контролът върху топката. Четири-пет последователни паса е максимумът сега, преди стигаха до 15-20. Причините за игровия колапс започват от Аутуори, но имат и предистория. Лудогорец е изключително застарял отбор. Основните движещи фигури на прогреса отдавна преминаха най-силния етап от кариерите си и вече са на сериозна футболна възраст. И последствията са видими. Дяков -жълт картон, уникално слаб мач и смяна. Марселиньо – жълт картон, много под равнището си и смяна. Моци – с решителна заслуга за гола на Цюрих. Това са лидерите, които задават общата картина. Тези играчи направиха много за Лудогорец, заслугите им са безспорни, мястото им в историята запазено, но времето си казва своето.

И още една причина за това състояние на нещата. Най-силната страна на клуба – селекцията, сериозно зацикли в последните 24 месеца. Играчите, които биват привличани, не успяват да играят важна роля в развитието на Лудогорец. Влиянието на Горалски, Швиерчок, Форстър, Кампаняро, Саша, Жоао Пауло е незабележимо. За Брандао, Махланго и Недялков е все още рано да се правят изводи. Ако поне двама или трима играчи от новата вълна се бяха внедрили и даваха сериозен принос за облика на тима, положението нямаше да е толкова тежко. Но селекционното звено не може да попадне на футболисти, които достойно да заместят заслужилите ветерани. На всичкото отгоре бе продаден и Мисиджан, безспорно най-силният футболист на клуба.

Нещата са кристално ясни, Лудогорец на теория е все още в играта, но я няма играта. Трябва да се спечелят много точки, но не е ясно как Аутуори ще пречупи собствената си призма. Защото по неговия начин много трудно ще се получи. И няма да се изненадам, ако в Разград заменят един 62-годишен специалист с друг 62-годишен през зимата. Сега имат нужда повече от всякога от човек, който може да възстанови автентичния образ.