Голямата звезда на Левски Георги Соколов-Соколето трябва да замине войник и да играе при кръвния враг ЦДНА. По идея на покойния вече Георги Калоянчев се сформира комитет от видни личности, които да отидат при Тодор Живков и уредят оставането на Соколов в Левски.
Калата, директорът на операта Илия Йосифов, актьорът Васил Мирчовски, земляк на Тодор Живков, и режисьорът Рихард Езра уговарят директора на театъра Константин Кисимов да оглави делегацията. Хитроумно съобщават в кабинета на Живков, че ще разговарят за всенародно честване на Васил Левски.
Кисимов чете приветствието към Живков: „Другарю Първи секретар на ЦК на БКП!" и изведнъж декламира: „Покровителю на спорта!" Това нещо го няма в текста, даден на Кисимов. Намръщен, Тодор Живков наостря уши, „Ама вие за спорт ли, бе?"
Как да е, спасяват положението? Калоянчев взема нещата в свои ръце. Следват кафета, коняци, кока-кола. Левскарите убеждават бай Тошо: „Соколов е наш, ние сме го отгледали, нека служи в армията, но да си играе в Левски, не в ЦДНА!"
Кисимов пак се обажда: „То така, бива, ама те тогава откъде ще си вземат кадри, а?"
Калоянчев скръцва със зъби на идола на театъра: „Мълчи бе, затова ли сме те довели!"
И за първи път в кариерата на Кисимов му отнемат ролята, защото не я е научил както трябва. А благодарение на Калата Жоро Соколов играе през целия си живот единствено за Левски.
