Г-н Живков, Монтана приема Левски на „Огоста“. Какви са очакванията ви за мача в неделя?

– Приемаме лидера в класирането. Честно казано, обаче след последния кръг в първенството преди паузата (б.а. – загубата с 1:2 от Славия) има разочарование у мен. Не мога да го скрия, защото след мача бяхме тотално съсипани от съдийския апарат. Отнеха ни три точки и ако има случаи, в които ние сме си виновни, в този много брутално се саморазправиха с нас.

Това беше много грозно. Сега ни предстоят важни четири мача – с Левски, Локомотив Пловдив, Локомотив София и Ботев Враца, както и за купата отново с черно-белите. Трябва да търсим точки, за да излезем от незавидната позиция, в която се намираме. Разбира се, първият от тези е в неделя срещу Левски – отбора, който играе най-добрия футбол в момента. Мачът няма да е изобщо лек. Очаква се с голям интерес и много хора ще дойдат на стадиона. Все пак сините са от дразнителите, както са ЦСКА и Лудогорец. ЦСКА 1948 също стартираха добре. Стягаме се за двубоя с Левски. Излизаме във всеки мач за победата, но няма да е коректно сега да го кажа. За мен първенството е разделено на две. Шестте отбора в челото, които обаче не впечатляват особено. Направиха доста гафове. Дори и Лудогорец. Но в тази ситуация сините правят впечатление. Надолу след шестата позиция всеки може да победи другия.

Очаквате ли разклатен Левски след загубата в дербито от ЦСКА?

– Може би най-голямото спортно събитие през годината е посещението на Левски. Не очаквам сините да са разклатени. В неделя срещаме амбициран отбор, който се е прицелил в титлата. В никакъв случай не може да говорим за подценяване от тяхна страна. Знаем за какво Левски идва в Монтана, но видяхме, че и в други мачове го правеха, само че не отвсякъде се завръщаха доволни. Каквото зависи от нас, ще го направим коректно и сериозно, за да може да се представим достойно. Извън огорчението, в което бяхме наказани по такъв безмилостен начин, след няколко кръга ЦСКА, ЦСКА 1948 и Лудогорец ще гостуват на Монтана, силно се надявам да не ни свирят по две дузпи срещу лидерите. Редовно ни гонят играчи. Да кажем, че са незрели или картината е била такава, но нещо аршинът не е еднакъв за всички. Да ни оставят на мира. Знаем къде ни е мястото и ако може, да не ни пречат.

Как ви се вижда Монтана под ръководството на Анатоли Нанков?

– Мисля, че отборът играе приятен футбол. След идването на Анатоли имахме три поредни победи, после толкова загуби и щях да кажа 3 равенства, ако не беше това порязване. Мача с ЦСКА го пропускам. Личи си, че съдийството не е с един аршин. Имаме амбиция. Не виждам другите отбори да са нещо впечатляващо. В нито един от тях не играе нито Холанд, нито Докю или някои от нападателите на Арсенал. Всеки може да вземе точки от другия.

 Да ви разбирам, че вярвате в оцеляването на тима в Първа лига?

– Още е рано да се говори за това. Започнахме последни, а след това с три победи станахме шести. Два успеха на който и да е тим го изпращат в друга орбита. След шесто място отборите сме много на гъсто. Така че е рано да бъде отписан който и да е. Ще направим всичко, което е възможно, и в селекцията. Стягаме се да се борим, а не да се отказваме.

Вие сте от малкото общини, които поддържате отбори в три спорта, които се намират в елитните първенства. Как го постигате?

– Тази година е силна за нас. Във волейбола играхме финал за купата (б.а. – загубен от Левски). Ние сме най-постоянният отбор през последните 15 години, който не е излизал от петицата на България. За баскетбола да не говорим. В последния мач на националния тим (б.а. – победата над Черна гора с 66:62) двете най-добри състезателки играят в Монтана – Диана Димитрова и Гергана Иванова. Ние сме шампиони и носители на купата и суперкупата. Имаме големи амбиции за всичко в България, а в момента сме на първо място в Адриатическата лига. В сряда ни предстои мач с Партизан Белград. Ние сме единственият отбор в България в женското първенство, който не е прекъсвал съществуването си през последните 35 години. За съжаление големите отбори в женския баскетбол в момента ги няма. Футболният тим пък се завърна в елита след силно представяне. Така че 2025 година е изключително силна за спорта в Монтана

Нямам основания да бъда недоволен, след като знаем с какво разполагат другите. Най-доволен съм, че хората се върнаха на стадиона и в залата. Всичко, което е необходимо, го правим, за да запазим реномето си на спортен град. Огорчението ми не е малко, тъй като държавата в преобладаващите случаи е няма и глуха. Разбира се, че не можем да искаме такава национална политика, каквато е била преди 1989 година. Но на други места го има. Искам да поздравя тези 20-25 човека, не са повече, които са сериозно ангажирани с проблемите на отборните спортове. Ако ги няма, картината ще е различна и ще останат само „професорите“ и разбирачите. Не мога да не направя сравнение с град като Целие в Словения. Това е от държавите джуджета, градът е по-малък от Монтана, а поддържа отбори в осем колективни спорта. За съжаление това в България го няма никъде. Не мога да приема, че това са излишно дадени пари. Трябва да имаш сърце. Да, понякога наливаш вода в пясъка, но да седиш отстрани и да не правиш нищо не е добре.