Но за редица жени шампионки пътят към върха се оказа белязан не само от медали, а и от тежки съмнения в тяхната идентичност. През годините различни спортистки бяха подложени на тестове, определени от мнозина за унизителни, и публично осъждане за това, че изглеждат или се държат „по-различно“. Стигматизация ли е това или битка за равни права – мненията са различни.
Връщаме се към скандалните случаи от последните години, които разпалиха спортната общественост за това дали определени състезателки имат място в стартовете за жени.
Южноафриканката Кастър Семеня е може би най-известният пример. Двукратната олимпийска и трикратна световна шампионка на 800 метра беше изправена пред масови обвинения, че има „несправедливо предимство“ заради високите си нива на тестостерон. Световната атлетика я задължи да приема медикаменти, за да понижи естествените си хормонални нива. Семеня открито заяви, че се чувства като опитно зайче и че единственото ѝ желание е да бъде приемана като жена и да бяга свободно.
Сходна съдба има и угандийката Аннет Негеса, която бе спряна от участие в Олимпиадата в Лондон през 2012 г. Лекари я убедиха да се подложи на операция за отстраняване на вътрешни тестиси, обещавайки, че това ще ѝ позволи да се върне на пистата. Вместо това здравето ѝ се влоши, кариерата приключи и днес тя разказва с горчивина, че е изгубила не само спорта, но и бъдещето си.
Алжирската боксьорка Имане Хелиф, олимпийска шампионка от Париж 2024, също попадна в светлината на прожекторите по болезнен начин. През 2025 г. тя бе временно отстранена от състезания, докато не премине задължителен генетичен тест. В социалните мрежи бе залята от подигравки и обиди, а самата тя призна, че хората поставят под въпрос кой е тя, и това боли повече от удар на ринга.
Подобни истории има и в Индия. Спринтьорката Дути Чанд беше спряна от участие през 2014 г. заради „хиперандрогения“ – медицински термин за високи нива на тестостерон. В родината ѝ медиите я заклеймиха като „мъжко момиче“. След продължителна съдебна битка пред Спортния арбитражен съд тя си върна правото да се състезава, но белезите от публичното унижение останаха.
Нейната сънародничка Санти Сонджаян премина през подобен път още през 2006 г., когато след национални шампионати бе публично обявена за „нежена“. Скандалът и медийният натиск сломиха психиката ѝ и тя напусна спорта завинаги.
През годините подобни случаи има и в Европа. Испанската състезателка по маратон Пинти Кастро в началото на 2000-те беше поставена под съмнение заради външния си вид. Въпреки че тестовете потвърдиха женската ѝ идентичност, години наред тя бе обект на подигравки и неприятни въпроси. Чехкинята Станислава Валтерова през 90-те години също бе извикана за допълнителни проверки. Официално никога не е открито нарушение, но медиите я белязаха като „спорна атлетка“, което засегна кариерата ѝ.
В Азия младата плувкиня от Шри Ланка Шаран Анандарадж бе спряна от участие на международни турнири поради съмнения в пола ѝ. Макар случаят да не доведе до официална санкция, шумът в медиите я постави в уязвимо положение и почти унищожи спортното ѝ бъдеще.
