Световното първенство по лека атлетика в Токио (13–21 септември) ще бъде запомнено не само с шампионите си, но и с въвеждането на нова, чувствителна процедура - задължителните генетични тестове за атлетките. След години дебати и скандали в различни спортове темата за „половата верификация“ отново е в центъра на вниманието.
От Световната атлетика обявиха, че всички жени, които искат да се състезават в Токио, трябва да преминат еднократен генетичен тест за наличие на SRY гена, ключов маркер за биологичния пол.
Президентът на организацията Себастиан Коу увери, че атлетките са проявили „подкрепа и разбиране“ към мярката, която цели да защити женския спорт. Над 90% от състезателките вече са преминали изследването, макар че някои федерации срещнаха трудности. Във Франция тестовете се сблъскаха с юридическа пречка, тъй като съществуващият закон за биоетика ги забранява. Решението е състезателките да преминат проверката на специални лагери в Япония непосредствено преди шампионата.
Подобна политика се въвежда и в бокса. Международната федерация обяви, че всички състезателки ще бъдат подложени на полови тестове преди световното първенство през септември. Мярката идва след серия от скандали и съмнения, че в женските категории се състезават спортистки с мъжки хромозоми.
Най-шумният случай беше този с алжирката Имане Хелиф, олимпийска шампионка, която временно бе отстранена от ринга. Тя обжалва решението пред Спортния арбитражен съд (CAS), но засега няма право на участие, докато не премине генетичния тест.
„Това е несправедливо. Цялата ми кариера е под заплаха,“ коментира Халиф.
Защо сега?
Проблемът с половата верификация не е нов, но методите днес са различни от тези през 80-те години. Доскоро се използваха лимити на тестостерона и сложни медицински процедури, които често предизвикваха критики за дискриминация и нарушаване на личната неприкосновеност.
Сега международните федерации залагат на просто и еднократно генетично изследване – бързо и надеждно. Въпросът обаче остава: докъде е границата между справедливостта в спорта и правото на личен живот?
Етика и дебати
Специалисти по спортна медицина и права на човека продължават да предупреждават за опасността от стигматизация и дискриминация, особено спрямо интерсекс жени и атлетки от глобалния юг.
Според проф. Силвия Камерън, специалист по спортна етика, това е опасна практика. „В миналото подобни тестове доведоха до насилствени операции и прекратени кариери. Нужно е повече прозрачност и защита на правата“, заяви Кемрън.
Същевременно много състезателки заявяват, че приветстват тестовете като защита на труда им и гаранция, че медалите ще се печелят при равни условия.
Някои смятат, че мярката е необходима. Световната шампионка в овчарския скок Нина Кенеди (Авл) подкрепи тестовете.
„Всички искаме равни условия. Ако това е начинът – нека бъде“, заяви австралийката.
Но други предупреждават за риска от стигматизация. „Жените с различия в половото развитие ще бъдат изправени на показ. Това е травматично“, сподели американска спринтьорка, пожелала анонимност, пред NYT.
Какво следва?
Токио 2025 ще бъде първото голямо изпитание за новата система. Ако тя се докаже, подобни генетични проверки може да станат стандарт не само в атлетиката и бокса, но и в други спортове.
