„Челси" изпреварил „Тотнъм" за Вилиан. „Реал" свалял от цената на Гарет Бейл. „Юнайтед" не се разбрал с Франсеск Фабрегас... И още стотици подобни новини, особено в периода юли-август, когато трансферният прозорец е отворен. Как всъщност става? Ето погледа на Би Би Си върху трансферния механизъм.
В някои случаи работата започва поне 12 месеца преди сделката. Клубовете проучват футболисти, както на живо, така и с компютърни програми като Scout7 и Wyscout, които им позволяват да гледат всеки мач по света. Картината е придружена със статистически данни и фокусиране върху играча мишена.
Клубът съставя списък с цели и наема консултанти. Тяхната дума се слуша за риска, стойността на трансфера и т.н. Търси се контакт със съотборници на играча, с негови близки. Целта е да се знае всеки детайл - пие ли, пуши ли, има ли вредни навици, пее ли под душа, плаче ли на филми...
Би Би Си разкри случка - клуб от Висшата лига се отказал от трансфер на капитан на отбор, загубил дерби в последния кръг. Той е видян няколко часа след мача да се забавлява с приятели. „Липса на отдаденост", написал консултантът.
Всеки доклад може да бъде маркиран в червено (висок риск), кехлибарено (да се внимава) и зелено (одобрение). Крайното решение е на клуба и се е случвало да бъде избран футболист с „червено досие". Преценено е, че рискът си струва.
Регламентът на ФИФА забранява преки контакти на клуб с играч от друг отбор без писмено разрешение.
Обикновено купувачът не прави оферта за играч, преди да се е свързал с агента - да разбере какво иска, интересували го сделката. Нито един клуб не иска да сключи сделка с друг, след което да установи, че въпросният играч не иска да се мести. Това ще доведе до публичен провал...
След като купувачът е наясно, че трансферната цел има интерес, се свързва с евентуалния продавач. В днешно време последното, което се договаря, е трансферната сума.
До сделка се стига трудно. Понякога обаждане или детайл провалят трансфера. В рамките на един уикенд в „Ливърпул" всички бяха сигурни, че са се договорили с „Анжи" за бразилеца Вилиан. Но неговият агент Киа Джурабчян не избърза - искаше най-доброто. В играта влезе „Тотнъм", който предложи повече пари, Вилиан мина прегледи в „Тотнъм", но сделката не беше приключила.
Роман Абрамович се намеси и говори по телефона със собственика на „Анжи" Сулейман Керимов. „Челси" предложи същите пари като „Тотнъм", по-добра заплата и (ето ви детайл) участие в Шампионската лига. И Вилиан стана „син".
В трансферния прозорец всеки действа по свой план - клубове, играчи, агенти. Използват се и медии, за да внушат или променят стойност на играч, за да пратят сделката в друга посока, или да „натиснат" за нея.
Това лято показа, че футболистите действат по различен начин, когато искат да напуснат. Луис Суарес даде гръмовно интервю, което обаче само втвърди позицията на „Ливърпул" да не го продава.
Уейн Рууни не каза нищо, а „близък до него източник" съобщи, че е „ядосан и объркан" в „Юнайтед".
Бейл и неговите съветници действаха свръхпредпазливо. Почти пълно мълчание. Да, Бейл пропусна тренировки на „Тотнъм", но това не създаде проблем на него и клуба. Беше по-скоро програмирано. Понякога играч, за когото усилено се преговаря, не тренира с идеята да се предпази от травма.
Футболистите не винаги получават това, което искат. „Ливърпул" и „Юнайтед" устояха и не се огънаха пред Суарес и Руни. При Бейл бе различно - там интерес от трансфера имаха всички.
Мнозина възприемат агентите като алчни типове. Най-добрите обаче се грижат за търговските интереси, имиджа и инвестициите на футболистите си. За което обикновено получават 5% от заплатата и парите, идващи от спонсори.
Някои клубове от Висшата лига се изтеглят от сделки, в които комисионите на агентите са твърде високи. Това лято „Арсенал" счупи своя трансферен рекорд (50 милиона евро за Месут Йозил), но не плати разходите на мениджъра му. Когато германецът се появи в Мюнхен за прегледи, стана ясно, че няма резервирана стая за агента му. Затова и сделката едва не пропадна в последния час.
Но агентите не са „лошите" в трансферния театър. Те са съветници и парламентьори. А също като съдиите по време на мачовете - най-добрите остават незабелязани...
Сделка по нашенски*
В България трансфер се прави различно от повечето страни в света. Комбинацията от андрешковско и байганьовско и във футболния национален характер ражда свежи идеи. Основните цели - да се мине по-евтино, да се минат останалите и да се мине метър.
Примери много, ето само един от родната класика. Преди няколко години във ФК „На баир лозе", традиционна люпилня на таланти, изникна нов „бисер" на име Трънко Глогов. Нямаше 20 годинки момчето, когато влезе в списъка на гранда „Крали Марко". Петко Чичов, собственик на колоса, прати оферта за 170 хил. лева. Гадните журналисти обаче подушиха, написаха, разчу се. В колоса „Юнак", враг на живот и смърт на „Крали Марко", изобщо не се хабиха да наддават. Отидоха при даровития Трънко с: „Колко ти дават ония мръсници? 10 хиляди на месец? И 50 хиляди на ръка? От нас имаш 12 хиляди! И 60 хиляди!".
Малкият, който се кълнеше, че е „бежов" от малък, изведнъж взе да се тупа по гърдите, че е „розов" от малък. С цялата си душа и сърце. Плакал е даже за любимия бъдещ тим. И с децата в трети клас до бой стигал, за да брани „розовата" идея.
После андрешковците от „Юнак" отидоха при Лампион Каков, изпълнителен директор на „На баир лозе", и мъжки обещаха: „Даваме ти 50 хиляди тайно, ако уредиш да приберем Глогов без трансферна сума."
Шефът, човек разумен и спестовен, прие. Каков знаеше добре регламента на ФИФА - истински професионалист. Не преведе няколко заплати на Трънко - криза е, какво да се прави. Младежът от воле скъса договора по вина на клуба. Скри се от „Крали Марко", сензационно подписа с „Юнак".
Е, вярно, клубната каса в „На баир лозе" не видя 170 000 трансферна сума. Ама нали спестиха десетина хиляди от заплати! А портфейлът на Каков видя 50 000. И директорът асфалтира отбивката към виличката - голяма спретната къщурка.
И в „Юнак" - щастливи, щото вместо да наддават до 200 и повече хиляди, се охарчиха само за 50 хиляди за г-н Лампион и някой лев отгоре за „пеленцето". „Кралимарковците" цвилиха от яд, че като Маркови будали тръгнаха да правят трансфер по европейски в България и станаха маркототевци. Но скоро сами се тупаха по рамото. Оказа се, че голямата надежда Глогов не става и скоро се приюти под наем в провинцията.
От „Крали Марко" мислеха да дават „Юнак" на ФИФА, та поне да се наприказват против вечния съперник и да обяснят колко лоши хора действат там. Обаче се сетиха, че само година по-рано по същата схема отмъкнаха таланта Кумчо Старчев от същата люпилня на таланти. И проявиха благоразумие. Между другото, и надеждата Старчев скоро бе натирен в провинцията.
Иди докажи. Целият трилър се разигра чрез посредници в срещи на четири очи. И във футбола не използват телефона за сериозни работи. Затова десетки подобни цветисти истории ще останат зад кулисите. И ще изглеждат вечни - поне докато националният характер е точно този, описаният от Алеко.
* Всички имена са измислени. Всяка прилика с реални лица и действия не е случайна
РОСТИСЛАВ РУСЕВ, в-к „Труд”
