Хичо: На Краев му е време за чужбина, трябва да излезе навън

Николай Димитров - Хичо се превърна в един от най-добре представящите се наши играчи в чужбина. Тои премина в руския Урал през зимата, като набързо се превърна във водещ играч на тима и помогна за оцеляването му в Премиерлигата. Отделно от това, Димитров и колегите му се класираха на фи­нала за Купата на Русия, като на 2 май ще се изправят срещу Локо Москва. С футболиста, който е представляван от мениджъра Мирчо Димитров, говорим часове, след като него­вият Урал е загубил с 0:1 от Спартак Москва. Там играе големият приятел на Хичо - Ивелин Попов. За миналото в Левски, за настоя­щето в Русия, за българския футбол и за та­лантите на „Герена" - ето какво каза Димит­ров пред „Меридиан Мач".

-Хичо, през зима­та премина в рус­кия Урал. Там се ут­върди и освен, че се спасихте, се кла­сирахте на финала за Купата на Русия. Явно този трансфер възроди кариерата ти?
-Попаднах на доб­ро място в Урал. От­борът е отличен, всичко е страхотно. Изпълнихме целите си на 90% в първенс­твото, а и сме на фи­нал за Купата срещу Локо Москва.

-Те са в доста добра форма през пролетта...
-Да,   в силна фор­ма са. Но пък и ние показахме добри не­ща срещу тимове като ФК Краснодар и Рубин. Мисля, че в този мач, който ще се играе в Сочи, няма фаворит.

- Преминаването ти в Русия беше изненадващо, как се стигна до него?
-Аз бях късметлия, защото в Славия Александър Тарханов ми беше треньор. Да ви кажа честно, не бях плани­рал да ходя пак в чужбина толкова ско­ро. Тарханов обаче ми каза, че иска да ме вземе в Урал. Съг­ласих се и така се стигна до трансфера.

-Вече игра в Тур­ция и Гърция. Как ти се вижда руското първенство?
-По-физически е футболът, с което ед­ва ли бих изненадал някой. Има много класни футболисти в Премиерлигата. Това е едно от най-силни­те първенства в Евро­па.

-В последния ви мач паднахте от Спартак Москва с 0:1, където играе твоят добър прия­тел Ивелин Попов. Те ли са най-готови за титлата?
-Доста добър от­бор са Спартак Мос­ква. Потенциалът им е много сериозен, а освен това ние има­хме много наказани футболисти от мача със Зенит. Пожела­вам му успехи на Попето и дано вземат титлата. За мен те са номер 1 и според мен ще са шампио­ни.

-Въпреки че Попето е част от си­гурния шампион, за него постоянно се твърди, че ще на­пусне през лятото. Как се чувства той в Спартак?
-За никой не е приятно да е резер­ва. Но Спартак е голям отбор, нор­мално е да има ротации в състава. Поле­то не обръща внима­ние и когато му се от­дава възможност, я използва.

-А ти вече свикна ли с живота  в Русия?
-Рус­кият и бъл­гар­ският език си приличат. Още ми е трудно да отвръ­щам   по време на разговор, но ще свик­на (смее се). Екатеринбург е много град, има всичко, от което един спортист има нужда. Ско­ро ще дойде и семей­ството ми. Моят дого­вор с Урал е до 2019 г.

-Как видя българ­ското първенство, след като се върна за няколко месеца през есента?
-Със сигурност ни­вото е спаднало. Това обаче е логично с ог­лед на липсата на средства. В първенс­твото само един-еди­нствен отбор може да се противопостави на средноевропей­ските тимове. Става дума за Лудогорец. Всички други са от една черга. Лев­ски и ЦСКА, дори и с тези публики, са в не­завидно положение. А не е тайна, че за Левски ми е доста неприятно.

-През годините доста често името ти се спрягаше за завръщане на „Гере­на". Защо не се стигна до такова, а ти премина в Сла­вия през есента?
-Преди да подпиша със Славия, имаше вариант и желание от моя страна да се върна в Левски. От клуба обаче не по­желаха това да се случи. Още веднъж, преди известно вре­ме, можеше да се върна на „Герена", но в и в двата слу­чая ми казаха, че нямат нужда от мен.

-Как се чувс­тваш като юноша на Левски да гле­даш момчетата от школата по други отбори,а на терена да играят съмни­телни чужденци?
-Не е приятно. Не заради мен, а за другите момчета. Те не заслужават тази съдба.

-Една от причи­ните за фалита на ЦСКА бе именно множеството чуж­денци, които след това заведоха де­ла за хиляди евро срещу клуба...
-В момента фут­болът е машина за пари. В крайна сметка обаче се вижда, че поне в България от това няма смисъл.

-Все пак на „Ге­рена" шансове по­лучават повече юноши - като Бо­жидар Краев, Ста­нислав Иванов, Николай Кръстев...
-Следя ги и три­мата. Но според мен на Божо Краев му е време за чужбина, трябва да излезе навън. В България вече няма някъде да развива своя по­тенциал.

-Би ли го препо­ръчал на някой руски отбор?
-Бих го препоръ­чал, естествено. То­ва ще бъде крачка напред за него. Тук след година ще се играе световното първенство.

-Като стана дума за Мондиала в Ру­сия вие открихте един от стадиони­те, на които ще се играят мачове -„Крестовски" в Санкт Петербург. Но ви порязаха здраво срещу Зе­нит с тези три чер­вени картона...
-Направо ни уни­щожиха. Очаквах­ме, че ще ни поре­жат, но чак такова нещо... на стадиона имаше важни хора, политици, бизнес­мени. Те са чакали около 10 години да построят това съо­ръжение. Знаехме, че няма как да оти­дем и да развалим празника на Зенит. След мача дори иг­рачите им не се радваха на победа­та с 2:0, защото знаеха, че им е по­дарена.

-А защо в толко­ва богат клуб като Зенит през този сезон няма нужните резултати?
-Парите не са га­рант за успехи. Таки­ва има и в Рубин, но те имат много проб­леми. Ако им разбе­рете бюджета, ще се хванете за главата. Треньорът на Зенит Мирча Луческу е за първа година в Русия и явно му трябва вре­ме.

-Вече писахме, че ден преди да тръг­неш за лагера на националите преди квалификацията с Холандия (2:0) са ти казали, че се отказ­ват от теб. Как би коментирал тази конфузна ситуация?
-Казаха ми, че от­падам малко преди да тръгна. От нацио­налния отбор не ми се обади никой. Нап­рави го администра­торът. Селекционерът не се свърза с мен. Аз обаче няма да направя проблем. От такива неща не се засягам. Ако ме пови­кат отново, съм готов да се отзова.

-Не те е ли е яд, че не игра в Запад­на Европа?
-Честно да ти ка­жа, съм се замислял по този въпрос. Мно­го са причините. Сега обаче гледам да се наслаждавам на всяка тренировка и на всеки мач. Все пак кариерата е до вре­ме.

-Какъв човек е Александър Тарха­нов. Класира Сла­вия в Европа за пръв път от 20 годи­ни, а сега води ус­пешно Урал?
-Много е трудно да не се разбираш с Тарханов. Излъчва ог­ромно спокойствие, налага млади играчи. Прави го навсякъде, и в Урал сега, и в Славия преди това. Според мен всеки, работил с него, трябва да се чувства късметлия.

-Не те ли е яд, че не напусна Левски по-рано? Ти преми­на в Касъмпаша, ко­гато бе на 22 годи­ни...
-Аз тогава бяха много млад и разсъж­давах по такъв начин. За малко закъснях. Честно казано, не бях амбициран да ходя в Турция. Но там се задържах 5 години и натрупах безценен опит.