Стоянова напусна този свят на 69-годишна възраст на 16 август 2019 г. след дълго боледуване.

 

 

Родена е през 1950 г. в Карлово, а във визитката ѝ личат впечатляващи успехи, както у нас, така и на международната сцена. Всъщност Стоянова е първата българска баскетболистка, играла професионално в чужбина. От 1981 до 1983 г. носи екипа на италианския "Рома". Включвана е в символичните петици на Европа от вестник "Кориере дело спорт".

 

С отбора на "Марица" Пловдив тя е трикратна шампионка на България - 1971, 1973 и 1974 г. с треньор Тенчо Начев. По четири пъти е сребърна и бронзова медалистка в първенството на България. С родния си клуб е и два пъти финалист за купа "Лиляна Ронкети" – през 1979 г. и 1980 г.

 

Влиянието на Стоянова върху националния отбор е огромно. Тя е била капитан на тима във всички възрастови групи. За женския национален тим има 580 мача, а в периода 1974 - 1981 г. носи капитанската лента.

 

 

Легендарната баскетболистка е сребърна медалистка от олимпийските игри в Москва през 1980 г., и бронзова от Монреал 1976 г. Участва на 8 европейски първенства. Част е от отборите, който печелят сребърен медал от шампионата във Варна през 1972 г. и бронзов от Клермон Феран през 1976 г.

 

Има 8 първи места от участие в 12 балканиади и още 2 трети места на младежки фестивал и универсиада. Три пъти (през 1972, 1976 и 1981 г.) е включена в Сборния отбор на Европа, на който е и капитан. 

 

През 2007 г. е включена в списъка на ФИБА от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на 20-ти век.

 

Стоянова е втората българка в Залата на славата, след Ваня Войнова, която бе приета в Пантеона на баскетбола също посмъртно през 2007 г.

 

Преди две години в Китай в Залата на славата на ФИБА влезе и Атанас Голомеев.

 

България има представители и сред легендите в съдийството в Залата на Славата в лицето на Артеник Арабаджиан и Валентин Лазаров.