Везенков разказа за амбициите, мечтите и пътя си до големия баскетбол, както и коментира ситуацията в българския баскетбол в момента.

 

 

 

Ето какво сподели той:

 

 

 

"Може би беше грешка, че се оттеглих два пъти, но не се знае. Правата ми взеха Бруклин, но след това бяха прехвърлени към Кливланд, а те могат да ги дадат на други. В този момент съм фокусиран върху Олимпиакос, но това е мечта, разбира се.

 

 

 

В нашето семейство нямаше много избор дали ще играя баскетбол, аз от двегодишен съм в залата. От 6-годишна възраст тренирам. На 11 имах един момент, в който исках да тренирам волейбол, но баща ми ми се обади и ми каза - имаш 1 ден да решиш какво искаш. На другия ден ми се обади и му казах, че отивам на тренировка...

 

 

 

Чувствам се добре в Атина, като град, с приятелите, организацията е страхотна и играя с легенди на спорта, дано и аз някой ден стана такъв.

 

 

 

Първата си заплата взех на 18. Чувствах се много горд, нещо, което съм направил сам. Но винаги семейството ми е контролирало тези неща. Влязох в банката с майка ми и вкарах цялата си първа заплата и не я пипах.

 

 

 

На 16 избрах да играя за България, защото баща ми и майка ми са играли за български национален отбор, тя по тенис на маса. На 17 проявиха интерес и от Гърция, но не промени нещата.

 

 

 

Вълнуващ момент бе класирането ни на Евробаскет, но аз не можах да играя в последния решаващ мач. Гледах от Гърция, съседите ме питаха дали има парти у нас, крещяхме, викахме. Много е трудно, не трябва да летим в облаците. Но мисля, че имаме шанс, ако сме здрави и се съберем всички.

 

 

 

Работата е малко объркана, в България всеки гледа само своя интерес, клубовете се хранят, винаги съдийството е проблем. Баскетболът е много труден спорт, изисква жертви и не знам дали тук сме готови за такива лишения. На 99% знам, че ако бях стартирал кариерата си тук, нямаше в момента да съм на това ниво.

 

 

 

Още един месец съм тук, подготвям се, защото следващият въпрос ще е още по-труден."