Казват, че времето лекува и годините заличават раните от големите загуби. Изтекоха 45, а болката от липсата на двама необикновени футболисти остава, пише официалният сайт на Левски в материал, озаглавен „45 години след Витиня”.

Отново е 30 юни. Близо половин век след онзи ден, в който съдбата ни отне Георги Аспарухов и Никола Котков. И днес сякаш някакъв камък ляга върху гърдите и настъпва една непреодолимо протяжна тъга. Едно чувство за безсилие и съжаление. Мъка по ранна загуба, която отеква през летата.

Гунди и Котето вече ги няма. Останаха спомените, разказите и усмивките на докосналите се до тях. За останалите пък красивите разкази, приказките и уроците от едно романтично минало.

Днес, 45 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни. Младите слушат прехласнати историите за тяхното майсторство и човешки достойнства, а по-възрастните все още не могат да повярват, че ги няма.  

Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото загубата на доблестни хора винаги боли

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне. Защото те останаха във футболната и обществена памет със своя чар и елегантност.

За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с Левски, и с националния отбор ще се помнят завинаги.Те обаче бяха всенародни любимци, защото притежаваха невероятни човешки качества. Затова и бяха толкова обичани.

Ние няма да ги забравим. Наша мисия е обаче да съхраним паметта, да разкажем за големите им постижения като спортисти и хора и да предадем достойнствата на техните характери, за да изградим бъдеще, с което те биха се гордели.

Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.