След двете загуби от Франция и Швеция на всички стана ясно, че класирането на светов­ното първенство в Русия е химера за националите ни. Трябва да стане чудо, за да имаме някакви шан­сове за едно от първите две места в групата, най-вече заради факта, че в два двубоя срещу стой­ностните тимове в нея за­писахме 1 (един) удар в очертанията на вратата и той бе при изпълнение­то на дузпа от Михаил Александров на „Стад дьо Франс".

Некласирането за Ру­сия ще отвори шанс да се навърши почти четвърт век от последното ни класиране, и то при усло­вие че по някакъв начин стигнем до следващото в Катар. При положение че президентът на ФИ­ФА Джани Инфантино прокара решението за увеличаване на отбори­те, шансовете ни стават по-големи, но така си ми­слехме и за европейско­то във Франция, което обаче мина това лято от­ново без България.

Некласирането за пър­венството в Русия освен всичко означава, че вече имаме абсолютен анти­рекорд в историята на националния отбор по футбол. Никога до момента не сме пропускали пет по­редни първенства, след като сме участвали в ква­лификациите. Това означава, че вече трето поколение нацио­нали не може да стигне сред най-добрите отбори на планетата.

За първото световно в Уругвай през 1930 годи­на единствено може да виним работодателите на тогавашните нацио­нали.

България е на официалния плакат на шампионата, след като домакините са били сигурни, че ще приемем поканата, която са ни от­правили.

Българската нацио­нална спортна федера­ция (БНСФ), която тога­ва управлява целия спорт, обаче отказва, за­щото няма как отборът да отсъства от работа толкова дълго време. Европейските тимове са натоварени на кораб от Франция към Южна Америка и всичко трае 2 месеца, заедно с мачове­те.

Така отказваме пока­ната, тя отива в Сърбия и съседите тръгват. За да станат бронзови медалисти, което е най-доброто им класиране в история­та и до днес.

След това младият ни национален отбор прави две неуспешни кампании за първенствата през 1934 и 1938 година.

БКП слага край на серията. След двете некласирания идва моментът да не участваме в квалификациите, което слага край на тази серия. Точно в този момент се прави тоталната реорганизация на спорта и фут­бола в България и всич­ки минават по съветски принцип към различни ведомства, като в нея не са засегнати само ЦСКА и Славия. След това идва втората серия от две световни, на които не се класираме.

Минава още един експеримент. Заради квалифика­циите през 1953 година националният отбор се включва в първенството под името „Сборен от­бор на ДСО". В него вли­зат играчи на столични­те ЦДНВ, Ударник и Спартак, а като тре­ньор е назначен Крум Милев. По този начин съставът щял да се обиграе.

Отборът участва в „А" РФГ до 10-и кръг, като изиграва общо 13 мача. Има 11 победи и 2 загуби с голова разлика 37:8. В края на месец май 1953 таблицата се оглавява от сборния отбор с 22 точ­ки, следван от Спартак (Пловдив) с 14, Дина­мо (Левски) и Спар­так (Плевен) с по 13 точки, ОСГ (ЦСКА) с 12 точки и Ударник с 11 точки.

Ha 1 юни 1953 отборът е изваден от първенството, а резултатите са анулирани. Таблицата би­ва прекроена по следния на­чин: първи е „Динамо" с 15 точки, пред „Спартак" (Пловдив) с 14 и „Спартак" (Плевен) с 13. На футболи­стите от сборния отбор не е разреше­но да се завърнат в отбо­рите си, а продължават с лагерите и едва накрая започват да играят ре­довно.

Експериментът е на­пълно неуспешен, след като в световните квали­фикации правим само ед­но равенство на Чехо­словакия, и то в послед­ния си мач, когато всич­ко е решено. Чехите оти­ват на финалите, а нашите - последни. Преди това падаме с 1:3 от Румъния в Букурещ, с 1:2 от Чехословакия в София и отново с 1:2 у дома от северните ни съ­седи.

За да дойде историческата дата 16 декември 1961 година. На стадион „Сан Сиро" в Милано Димитър Якимов вкарва гола сре­щу Франция, който ни праща за първи път на световни финали. Преди това двата отбора са завършили в група­та с по 6 точки, като в последния мач отново срещу „петлите" Христо Илиев-Патрата в по­следните секунди вкарва за 1:0, което ни докарва до плейофа.

И от този момент ната­тък максимумът, който пропускаме, е две све­товни първенства поред. Това са Аржентина и Ис­пания.

За да дойде сегашната криза, когато се лишава­ме от пето поредно. Такова чудо не се е случвало в историята на българския футбол. А според играта, която по­казваме, шестото по­редно чука на вратата. Единственото ни спасе­ние е Европа да има около 50 финалисти в даден момент и така да се закачим.

Но, от друга страна, идва и остров Джърси, който ще бъде приет за член на УЕФА и не се знае точно с какви фут­болисти разполага една от най-популярните офшорни зони на пла­нетата.

Георги Банов, „24 часа”