Френското крило на Локомотив (Горна Оряховица) Ебенезер Симонс Де Санти се съгласи да даде интервю пред NOVSPORT.COM в което разкри повече за ситуацията в своя отбор, своите лични амбиции и бъдещето, както и футбола в България.

Той е бивш U17 национал на Франция, като пристигне в състава на "железничарите" от Рилски спортист. Преди да акостира в Горна Оряховица, Фанти изкара подготовка с Локомотив (Пловдив), където бе близо до договор. 

21-годишният футболист прави добър сезон с екипа на тима и има на сметката си 22 мача, 2 гола и 5 асистенции. 

Той е бил част от сериозни академии, като ПСЖ и Анже, а в юношеските години получава и повиквателна за юношеския национален отбор на Франция. 

-Доволен ли си от сезона, който правиш и генерално от сезона на твоя отбор? Вкара няколко гола и даде няколко асистенции. Отборът беше в топ 6 на Втора лига на България, но в момента е по-близо до последните места в класирането. Вярваш ли, че в крайна сметка сезонът ще бъде успешен за клуба и каква е настройката ви за последните мачове от кампанията?
-Дали съм доволен от сезона? Не, защото винаги съм си поставял много високи цели и все още не съм ги постигнал. Но все пак съм благодарен и горд с постигнатото, защото пътят беше дълъг, макар че най-доброто тепърва предстои. Да, бяхме в топ 6 по време на зимната пауза, но след това започнахме слабо втория полусезон, когато първенството поднови. Мисля, че индивидуално постигнах огромен напредък през този период и придобих увереност, благодарение на Кириакос Георгиу и Ивайло Тодоров, но за съжаление в модерния футбол само победите се броят, независимо колко добре си играл. За мен няма съмнение, че ще завършим сезона възходящо и позитивно. 

-Бързо ли се адаптираш към професионалния футбол в България? Вече си работил с трима треньори тук в Локомотив, а в момента работиш с четвърти такъв (Сашо Ангелов). Какво можеш да кажеш за методите им? В момента знаем, че новият треньор залага повече на физическите натоварвания и по-тежките тренировки, треньор от старата школа, както се казва. 
-Да, този сезон наистина работих при четирима различни треньори в отбора. За първи сезон като професионалист за мен това е наистина необичайно, особено за френски играч. Мисля обаче, че се адаптирах доста добре, досега имах късмета да бъда основен играч при трима от четиримата треньори, когато бях здрав. Щастлив съм от това. Да, новият треньор Сашо Ангелов е треньор, който набляга на интензивните тренировки, а това е доста подобно на работата във френските клубове като цяло. Усещам, че прогресирам по различен начин и това е най-важното нещо за мен. 

-Какви са идеите ти за бъдещето? Знаем че договорът ти с отбора е до лятото.
-Моята основна цел е да се наслаждавам максимално, когато съм на терена и да прогресирам по всякакъв начин. И разбира се, както всеки един футболист и моята мечта е да играя в по-добри първенства и да представям семейството ми по най-добрия възможен начин. Но в момента съм концентриран върху целите си с клуба и съм щастлив от шанса, който получавам. Ще трябва да направя правилния избор, но в точния момент. Договорът ми с Локомотив е до лятото на тази година, това е вярно, в момента съм изцяло фокусиран върху работата си на терена и извън него, като същевременно се наслаждавам максимално. Ще говоря за себе си само на терена. 

-Бил си в много добри академии във Франция. Как намираш нивото на българския футбол?
-Да, така е. Първо се научих да играя "точно зад ъгъла от дома", както казваме във Франция. Топка, няколко импровизирани футболни врати с подръчни материали, два отбора, и играехме, докато родителите ни не ни повикат, защото беше време вече да се прибираме. Мисля, че това е доста важно да се отбележи, защото не всеки имаше възможността да ходи по академиите и да носи емблемата на професионален клуб, но пък и имаше много играчи, които имаха качествата да се присъединят в подобен тип отбори в парижкия регион. Иначе, да, играх за ПСЖ, Екселенс и Анже, където научих основите на живота на възрастния човек като млад футболист под ръководството на много строги и взискателни треньори. Това ме оформи. България е различна страна, трамплин за млади футболисти и за тези, които са останали незабелязани. Това е наистина много положително тук. Много играчи играят например в трета дивизия тук и след това стават част от елитни клубове или от исторически клубове във Втора лига, както се случи с мен. Това е и магията на футбола. 

-Имаш ли по-близки приятели освен френскоговорящи футболисти в България и кои са те?
-Като французи имаме способността да се адаптираме към всяка среда, особено благодарение на културния микс, който съществува във Франция. Благодарение на вашия български, малийски, португалски или китайски съсед, ще научите повече за тяхната култура и начин на живот, без дори да го осъзнавате. Често говоря с няколко играчи от efbet Лига и Втора лига, както и такива, които са били в България, но вече не играят тук. Кевин Беманга, Леви Нтумба, Мамаду Диало, Бертран Фурие, Вилфред Коаку, Юго Комано, Аймен Суда и Мехди Уамри са част от футболистите с които си комуникирам. 

-Какви хобита имаш извън футбола, какво правиш в свободното си време?
-Наистина зависи от времето на годината. Има моменти в които просто обичам да чета, да готвя, да посещавам определени градове в България, да ходя на фитнес, за да мога да предотвратя травмите, да ходя на кино или пък да гледам телевизионни сериали. Иначе прекарвам времето си предимно в разговори със семейството ми във Франция, Канада, Того и Гана. 

-Имаш корени от Того, мислиш ли, че е реалистично скоро да станеш национален футболист на тази страна?
-Да, роден съм и съм израснал във Франция. Родителите ми са от тогоански и ганайски произход и имам късмета да мога да представлявам тези три държави на национално ниво (Того, Гана и Франция). Досега съм представлявал Франция на ниво U17. За мен, семейството ми и хората около мен беше голяма гордост да видя името си в списъка на националния тим. Към този момент нито един от трите отбора не се е свързал с мен, но като му дойде времето, тогава сърцето ми ще говори, стига представянето ми на терена да бъде достатъчно добро.