В него той обясни мотивите за оттеглянето си от своя пост след третото поредно отсъствие на „Скуадра адзура“ от Световното първенство и изрази своята гледна точка относно проблемите в италианския футбол.
„Приех критиките, дори и обидите, в тишина, но не мога да толерирам да ме наричат недостоен. Никой не може да си позволи да претендира за такъв морален авторитет какво в света на футбола, така и извън него. Не искам да назовавам никого. Всеки сам разкрива какъв е и какво чувства. Останалите ще трябва да преценят. Защо подадох оставка? Аз поемам отговорност, след като не изпълних обещанието, което дадох на италианските фенове. Оставката беше последният ми акт на любов към футбола. А и не можех да позволя на атаките срещу мен да навредят на федерацията.
Обмислях да се оттегля още преди плейофите. Не, че се чувствах неподходящ за ролята, а заради ограниченията, връзките и препятствията, които забавят растежа и развитието на системата. Нека кажа, че всичко това е разочароващо. В крайна сметка, аз избрах и приех това изпитание. Сега живея почти като отшелник между дома и федерацията. Стартирахме проект с деца, за да върнем водещата роля на техниката. Истината е, че е трудно да се преследва общото благо. Потокът на италианския талант не се развива напълно, защото клубовете, които са частни компании, преследват своите собствени интереси и не мислят, че си заслужават времето и усилията, които са нужни за развитието на млад играч за националния тим.
Дали имам фаворит за мой наследник? Нито ще определям бъдещето, нито ще подкрепям някого. Би било лудост да си помисля, че бих могъл да сключа сделка с някого. Убеден съм, че в крайна сметка заинтересованите страни ще покажат отговорност и ще идентифицират кандидат, който е способен да получи най-голямата възможна подкрепа. Серия „А“ е фундаментална част от федерацията, като диалогът с нея никога не спира. Понякога е сложно, но трябва да се установи нов диалог с политическия свят, който да се основава на взаимно уважение.
Страдаме от стари и все още упорити предразсъдъци. Клубните президенти са „богати и глупави“. Но това е огромна грешка, породена от повърхностно и обидно тълкуване. Ние представляваме един от най-динамичните и продуктивни сектори в страна както в социален, така и в икономически план. Знаете, че обичам германския модел. Там наистина започнаха отначало от нулата, като всички бяха обединени от една и съща цел. Сега те виждат резултатите. Това е една дългосрочна визия, която ни липсва. Нека бъдем ясни: в Италия само феновете наистина се вълнуват от националния отбор. Останалите, включително политиците, го използват главно за изразяване на лични позиции, когато нещата се объркат.
Домакинството на Евро 2032 заедно с Турция, което считам за голям успех на моето президентство, беше замислено да послужи като стимул за връщането ни на международно ниво. Забавянето в назначаването на комисионер и липата на финансова подкрепа от правителството обаче не осигуриха ускорението, на което се надявахме. Аз обаче няма да се предам и в ролята ми на вицепрезидент на УЕФА ще работя, за да превърна тази чудесна за Италия възможност в реалност. Аз ще продължа да работя в УЕФА и моят опит ще остане на разположение, но аз никога няма да бъда един властен бивш президент.
Дженаро Гатузо е добре подготвен треньор и прекрасен човек. Въпреки че разполагаше с малко време за подготовка, той успя да придаде душа на отбора. Това обаче не беше достатъчно и той първи изрази съжалението си. На хартия ние сме по-добри от Северна Ирландия и Босна и Херцеговина. Аз преживях тези дни с отбора и играчите, които обещаха да дадат всичко от себе си и го направиха. Някои бяха с болежки, докато други пристигнаха в топ форма, но не се представиха на очакваното ниво. Що се отнася до Джанлуиджи Буфон, аз го назначих за отговорник на делегацията, защото вярвам, че му предстои страхотна кариера на ръководител. През последните години той се подготвяше и израсна значително. Сега обаче от него зависи да вземе най-добрите решения за бъдещето си“, коментира Гравина.
