Ивайло Йорданов, героят от САЩ ‘94 и настоящ асистент в националния отбор, бе специален гост в подкаста на Българския футболен съюз, посветен на Димитър Пенев. Треньор №1 на България за ХХ век ни напусна на 3 януари на 80-годшна възраст.

Бившият капитан на „лъвовете“ застана пред обектива, за да разкаже от първо лице своите спомени със Старшия, извел „трикольорите“ до бронзови медали на финалите в Щатите, а след това и до дебют на европейско първенство.

„Няма да ми стигне цял ден, за да разкажа всички истории с него. Той имаше едно невероятно чувство да присламчва добрите футболисти, за да може всеки един да даде максимума на терена. Може би не можеше да се изказва правилно и коректно, но виждаше играта като великан“, разказа Йорданов в подкаста „Да поговорим за футбол“.

Легендата на Спортинг (Лисабон) посочи и най-ценния урок от своя треньор: „Да бъдем преди всичко хора. Това трябва да учим нашите деца и да го предаваме помежду си.“

„Когато бях в националния отбор при Димитър Пенев, вече бях оформен като футболист, но…може би ме направи по-добър човек, не знам. Виждах добротата в него и се стремях да бъда като него. Имаше страхотно доверие към мен, знаеше, че може би ще се справя и аз го направих (б.а визира смяната на позицията му срещу Мексико). Гласува ми това доверие, видял е нещо по време на тренировките, за което аз му благодаря. Това е спомен, който ще пазя, докато съм жив. Дойде на бара сутринта, докато си пиех кафето и ми каза, че вечерта ще играя като централен защитник. Казах му, че ще го направя, ще играя за България, за него и за мен. Той рискуваше много с това включване. Това бе позиция, на която никога не бях играл. Най-важното бе, че той виждаше тези малки неща в играчите и това му носеше успех.“