Димитър Кенаров (роден 1981 г.) е писател, поет и журналист на свободна практика. Завършва Американския колеж в София и следва в Университета „Бъркли“, Калифорния. Дипломната му работа върху поезията на У. Х. Одън и Йосиф Бродски е удостоена с три академични награди. Работил е за издания като Esquire, Nation, Foreign Policy, New York Times и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Автор на българските стихосбирки „Пътуване към кухнята“ (2001 г.) и „Апокрифни животни“ (2010 г.). В момента работи над първата англоезична биография на Георги Марков, която предстои да излезе в американското издателство „Гроув/Атлантик“.
Той е и известен почитател на скейтборда, който практикува от дете. Кенаров направи коментар за скандалните 9,6 млн. евро, които Столична община все още опитва да даде за отранизиране на три състезания по скейтборд.
"Наскоро разбрах, че столичният кмет Васил Терзиев е решил отново да вкара за гласуване върнатия преди две седмици от СОС доклад София да стане домакин на 2 олимпийски квалификации по скейтборд и кръг (кръгове?) от световната купа по скейтборд и ролкови кънки. Понеже темата живо ме интересува, реших да си направя труда да прочета всички налични документи и да напиша допълнителен пост по темата. Малко е дълъг, за което се извинявам предварително. Но поне е частично забавен.
Преди да продължа обаче, ще кажа няколко думи за себе си, за хората, които не ме познават. Започнах да карам блейдове (така наречените aggressive inline skates – скокове, пързаляне по ръбове, тръби и парапети, и т.н.) през далечната 1994-а. Заедно с още няколко приятелчета бяхме от първите в София, които започнаха да се занимават с този спорт, като тук, разбира се, трябва да отдам почит на старото „ролер“ поколение от края на 80-те. Макар „скейтърите“ традиционно да не са благоразположни към „блейдърите“ (глупави вътрешнокултурни дрязги, в които сега няма да навлизам), ние в София си съжителствахме супер и заедно с „хиксерите“ бих казал, че съставлявахме една общност. Отделно от това, през същата 1994-а започнах да карам сноуборд, като през 1997, 1998 и 1999 г. бях младежки национален шампион по фрийстайл (big air and halfpipe), втори за сезона при мъжете през 1998-а и част от младежкия национален отбор на световното младежко първенство по сноуборд на International Snowboard Federation (която после бе трагично погълната от корпоративната FIS) в Гринделвалд, Швейцария през същата тази година. И макар че тази година навърших 45, искам да докладвам, че все още се возя за кеф и на кънки, и на сноуборд.
Позволих си това кратко биографично отклонение, за да кажа, че не съм съвсем лаик и имам някакъв поглед по темата, както и стара емоционална връзка със скейт и кънки общностите. Винаги съм си мечтал София да има добра скейт инфраструктура, защото за съжаление дълги години бяхме изтиквани съвсем в ъгъла и бяхме принудени да си правим сами уредите. Като изключим финансирания от общината през 2011 скейт парк до УНСС (построен благодарение на огромните усилия на Боби Атанасов – Сабята, председател на скейтборд федерацията и чудесен приятел, когото изключително ценя) и наскоро построеният такъв в Северен парк в район „Надежда“, София нищо друго не е направила досега, за разлика от много други български градове.
Г-н Терзиев и една групичка около него се опитаха да представят сегашния казус като противопоставяне на хора, които искат да се развива скейт културата в София и затова подкрепят неговия доклад, и такива (като мен например), които са само прът в колелото. Но това е абсолютно невярно. Аз, не по-малко от моите приятели, застанали зад доклада, искам да видя развитието на скейт и кънки културата в нашия роден град. Тук ние нямаме никакви идейни противоречия. Противоречията идват от подхода към целта, който обаче, смея да твърдя, е не по-малко важен от самата цел.
Подходът на г-н Терзиев е команден, top-down, като новият вариант на доклада, с който се запознах надлежно, е само набързо „преопакован“. Сумата е абсолютно същата (9.6 милиона евро), като към парите за лицензи този път е прибавен и един голям скейт парк в Западен парк и няколко съпътстващи инициативи като например „бизнес форум“ (това, че за абсолютно същия бюджет изведнъж се включват нови дейности, звучи доста притеснително, защото явно едни пари се натаманяват без особено разбиране кое колко струва; звучи като на пазара да ти бутнат бонус връзка магданоз с килото домати, само че тук става дума за милиони публични средства). Според презентацията (сериозно намирисваща на AI) за инвестицията от 9.6 милиона София ще получи обратно 45.1 милиона или 641% „възвращаемост на нетната инвестиция на общината“. Такива печалби и пирамидите през 90-те не предлагаха! Евала. Човек би си казал, че с финансови параметри като тези градовете по света би трябвало да се избиват да правят само скейт състезания. Както и да е, тук са заложени такива откровено шарлатански числа, че свят да му се завие на човек. (В една от бележките под линия четем: „пазарните цени са компилации на трети страни и са само ориентировъчни“. Сещате ли се за картинките на сандвичи с бележка под линия с малък шрифт, че картинката не съответства на реалността? Ами това е положението.)
Но хайде да дам един конкретен пример: очаква се по 15,000 души да гостуват на София три години подред, като всеки от тях ще харчи по средно 200 евро на ден и ще спи в три- или четиризвездни хотели (или общо оттам ще дойдат в бизнесите на София 20 милиона евро). Не знам дали г-н Терзиев е общувал със скейтъри, но повечето от тях не са като феновете на Формула 1 и едва ли ще нощуват по четиризвездни хотели и ще вечерят в Cosmos и Captain Cook. По-вероятният сценарий е онези 2-3,000 ентусиасти, които реално решат да се изсипят в столицата, да си наемат AirBnB апартаменти по 5-7 души заедно за по 100 евро или направо безплатно да спят на Couchsurfing, а през деня да засищат глада си с дюнери. В презентацията се цитират и някакви параметри от световното по скейт в Рим, но… нерде Ямбол, нерде Станбул. И тук да кажа: колкото и да ни се иска София да стане Рим (или Станбул) изведнъж, Рим не е построен за един ден. И всъщност може би по-добре първо да опитаме да настигнем Ямбол, където от две години има прекрасен скейт парк.
И един леко забавен факт: в едно от приложенията към доклада има над дузина писма в подкрепа на инициативата. Повечето от тях са с един и същ копи-пейстнат текст, който явно е разпратен от PR-и. Някои от организациите, които са се включили в подкрепа, са онлайн книжарница за книги, магазини за спортна екипировка; автокъща; организация за конгресен туризъм; кафе асоциация; студио за татуировки; фирма за консултатски услуги; кооператив за био храни; производител на велосипеди. Всички приятелски кръгове на амбразурата!
Сега, вярно е, че не съм икономист, но съм достатъчно компетентен журналист, за да видя дори с просто око, че в доклада има много сериозни пробойни. И аз не съм единственият човек, който ги вижда. В своя изключително задълбочен финансово-икономически и правен анализ на доклада експертът към постоянната комисия за децата, младежта и спорта към СОС Георги Филипов, член на националния съвет на „Да, България“, открива множество вътрешни противоречия, липса на финансова разбивка и механизми за контрол. В заключение той пише: „Предложеният доклад №…. не предоставя финансова обосновка за сумата от 9,6 млн. евро, съдържа правни несъответствия между мотивите и диспозитива на решението, съдържа откровено неверни факти (напр. излъчване по Eurosport) и почива на опровергани от официалните одити пазарни и медийни очаквания.“
Но дори да приемем, че Господ слезе на земята, за да кара скейтборд в София, и всички тези мечти да валят пари от небето изведнъж се сбъднат. Да приемем за момент, че това се случи. Дори така да е, смятам цялостния подход на общината към скейта и кънките за изначално сгрешен, защото те не се третират като спортове със свой индивидуален дух и култура, а като поредната бизнес възможност и инвестиционен инструмент. Още от края на 90-те корпорации и олимпийски комитети започнаха да превръщат екстремните спортове в поредния пазарен продукт, цирк за масова консумация, реклама на енергийни напитки и до голяма степен успяха да убият най-ценното: бунтарството, ъндърграунда, чувството, че си различен от мейнстрийма. Този проект е всъщност част от точно този процес: комодификацията на младежките култури и превръщането им в обикновена пазарна ниша. Тук няма грижа да се правят реални инвестиции за скейт инфраструктура и за развитието на масовия спорт и здраве в София, за обикновените жители на столицата, а просто желание да се използват едни публични средства за директно облагодетелстване на няколко приближени бизнеса и организации, плюс политически ПР, като се използва за тази цел уловката на селебрити културата, на която толкова хора толкова лесно се хващат. За съжаление продължаваме да страдаме от национален комплекс за малоценност и да смятаме, че докато някакви известни чужденци не ни потупат по гърба, ние не можем да изправим глави.
И финална критика (обещавам) преди да премина към хубавата част. Смятам, че построяването на един-единствен гигантски скейт парк в София всъщност няма да помогне особено за развитието на местната скейт и кънки култура. Първо, мястото (Западен парк) е трудно достъпно и ще изисква много време за предвижване дотам, особено за хора, които не живеят в близост. Второ, от чисто техническа гледна точка, скейт парк на олимпийско/световно ниво включва огромни и изключително трудни уреди, които са неподходящи не само за начинаещи, но дори и за хора с умения на средно ниво. Те ще бъдат чудесни за професионалните карачи, разбира се, но ние за известните чужденци ли инвестираме собствените си пари (на които им е все едно дали карат в София, Сеул или Сантиаго) или за нас самите?
Така. Сега обещаната хубава част. По моя информация тази седмица „Спаси София“ ще вкарат в общината доклад за построяване на 5 (пет!) скейтпарка в различни части на София – в Люлин, Подуяне, Младост, Красно село и Триадица. Те ще струват само малка част от онези милиони, които общината в момента иска за олимпийски и световни кръгове, като по този начин ще има пари и за други спортове (не сме само ние единствени на света). Пример: наскоро завършеният прекрасен скейт парк от 1,400 кв.м. в Русе струва 380,000 евро. Идеята е скейт инфраструктурата да бъде достъпна за възможно най-много младежи и девойки от периферията на столицата, за да могат те да спортуват и да бъдат по-здрави, да могат да се включат социално и да имат равен достъп до спорт, да могат да намерят смисъл в живота, когато целият живот около тях им го отказва. И да ви кажа, приятели, един ден световен шампион по скейт от България ще бъде не някое мамино детенце с най-скъпата дъска и екипировка (позьорчетата, както им казвахме едно време), което кара в „олимпийски“ скейт парк, а някое момче или момиче, което блъска по седем часа на ден в кварталния скейтпарк, за да може да избяга от токсичните отношения на родителите си вкъщи, за да може да избяга от зомбираните си приятели, цъкащи на телефона, за да може да усети онази специална еуфория, когато ти залепи нов трик.
Това е според мен автентичният модел за развитие на скейта и кънките: не top-down, а bottom-up; не скейтът като поредния бизнес продукт, а скейтът като бунтарска, квартална, социална grassroots общност от приятели. Тук се срещат две философии за живота, два различни икономически модела. Вие преценявате кой от тях да подкрепите.
PS Така и така този текст стана доста дълъг, затова ще включа и послеслов с безплатен PR съвет към Столична община. Ако искате да направите София истинска световна столица на скейтборда, за която да се говори и която да стане вайръл в мрежите, местата за професионални скейт паркове са площадът пред Паметника на Съветската армия (като бъдат интегрирани някои от скулптурните групи, особено „В крак с времето“) и остъкленият балон под Ларгото, който общината така и не намери начин да използва практично. Така ще имаме открит скейт парк между останки от соц история и закрит скейт парк сред римски руини. Гарантирам ви, световните имена сами ще искат да дойдат тук на собствени разноски", написа Кенаров във фейсбук.