Има идеи, които могат да звучат добре на хартия, но начинът, по който се опитваш да ги реализираш, може да предизвика повече въпроси, отколкото подкрепа. Предложението на кмета на София Васил Терзиев за ангажимент от 9,6 милиона евро за международна програма със състезания по скейтборд очевидно се превърна именно в такъв случай.
Който вече предначерта политическата му смърт! Терзиев повече няма да е кмет на София! Защото и тези, които го подкрепят усетиха, че цялата работа доста намирисва!
Нека бъдем ясни – скейтбордът е хубав спорт. Харесван е от младите, има олимпийски статут и заслужава да се развива. Но това не означава, че всяка цена за неговото популяризиране е оправдана.
Проблемът не е в самия спорт, а в мащаба на финансовия ангажимент и в настойчивостта, с която кметът продължава да настоява за проекта, след като първоначалното предложение не получи необходимата подкрепа в Столичния общински съвет.
Още по-любопитно е, че след първия неуспех проектът се връща с нов доклад, но сумата остава същата – 9,6 милиона евро. Вече се говори за девет състезания, скейтпарк, ученически и бизнес инициативи. Всичко това звучи добре, но основният въпрос остава: каква е реалната възвръщаемост за София и защо точно този проект трябва да получи такъв приоритет?
За близо 10 милиона евро столицата може да направи много повече за ежедневния спорт на своите жители. Да обнови квартални игрища, да изгради достъпни спортни площадки, да ремонтира училищни салони и да подкрепи детско-юношеските школи. Това са инвестиции, които ще останат и ще служат на хиляди деца и семейства години наред.
А когато става дума за публични средства, не е достатъчно да се обещават престиж, туристи и международно внимание. Нужни са ясни разчети, реалистични прогнози и убедителни аргументи защо точно този разход е по-важен от останалите нужди на града.
Васил Терзиев има право да предлага амбициозни проекти. Но софиянци имат право да питат, да не са съгласни и да очакват отговори. Защото 9,6 милиона евро не са лични пари на кмета, а публичен ресурс, за който той и общинските съветници носят отговорност.
И може би най-важният въпрос е: след три години София ще има ли по-добра спортна инфраструктура за своите деца, или просто ще е била домакин на няколко скъпи състезания?
А начинът, по който кметът говори по въпроса с наведена от гузна съвест глава, отговаря на много от горепоставяните въпроси...
