За Лудогорец чух за пръв път в края на ав­густ. След като бяхме изгледа­ли повечето мачове от пле­йофите за влизане в Шам­пионската лига, в редакци­ята на „АС" сменихме ка­нала, защото Лудогорец - Стяуа бе влязъл в продълже­ния. Освен това голът за бъл­гарите, с който бе изравнен об­щият резултат (б.р. - негов ав­тор е Вандерсон), бе много красив.

Да ви призная честно, ние бяхме за Стяуа, защото това е отбор, спирал Барселона в КЕШ. Всички в Испания помнят великите спасявания на дузпи на Дукадам в Севиля.

След ка­то обаче вашият вратар (б.р. - Владислав Стоянов) получи червен картон и на вратата застана Моци, веднага станах­ме за Лудогорец. Бе впечатля­ващо как този футболист поема цялата отговорност в ръцете си. Бъдещето на този отбор бе в неговите ръце. Ако не бе той, сега българите щяха да играят в Лига Европа. При първата спасена дузпа всички 30-40 чо­века изригнахме. Беше нещо магично. Аз лично виждам подобно нещо за пръв път в жи­вота си. Някои от по-старите ми колеги споменаха, че по­добни неща е правил Пауло Соуса, който в момента е треньор на Базел. Но аз за пръв път видях с очите си такова чу­до. След като Моци спаси и втората дузпа, подивяхме. Каз­вам ви го честно. А Моци зас­лужава фенклуб на свое име.

Искахме Реал Мадрид да иг­рае с този отбор. Това е тим, це­лунат от Бога. След мача пог­леднах резултатите на някои от европейските им мачове. И ус­танових, че много често, както и срещу Стяуа, те вкарват в пос­ледните минути. Направиха го и след това - срещу Базел и Ли­върпул. Щастлив съм, че този тим срещна Реал Мадрид. Яд ме е само, че не бях в София за първия мач. Тогава Реал не да­де всичко от себе си, пусна ня­кои резерви и заради това се затрудни с успеха. Истината е, че това беше най-тежкият мач на тима в Шампионската лига до момeнтa.

Карлос Форханес, „АС”, специално за „Меридиан мач”