Сряда. 12.30 часът английско време. Минало е малко повече от половин денонощие след равенството 2:2 на Манчестър Юнайтед на сцената на собствения „Театър на мечтите” срещу Порто. В изумителната база на „червените дяволи” в Карингтън е тихо. Почти всички звезди имат почивен ден. За кратко се мярка Неманя Видич с малката си дъщеричка, но и той отива да почива.

Господин Бербатов ще дойде след пет минути, обявява ми служителка в клуба. След малко тя се усмихва и разменя няколко шеги с въпросния господин Бербатов. А той е готов да посрещне „24 часа” в новия си дом. Една от залите за пресконференции е на наше разположение. Още влизайки в нея, разбирам най-важното. Капитанът на България вече е здрав и се готви да играе - или срещу Съндърланд в събота, или най-късно в реванша от Шампионската лига срещу Порто идната сряда.

- Митко, виждам те усмихнат и без ботуш на глезена...
- Да, вече съм добре. Една седмица бях обездвижен. Но поставянето на този ортопедичен ботуш е нормално. Даже при леки навяхвания на глезена ти го дават, за да поема тежестта на тялото. Но сега съм готов да играя възможно най-скоро.

- Този прословут ботуш ли ти попречи да отскочиш до Дъблин на 28 март, за да подкрепиш приятелите си в националния отбор за важната световна квалификация с Ирландия?
- Като играха момчетата в Дъблин, аз тренирах. Събота и неделя не съм почивал изобщо. Може да се каже, че спя във фитнеса. Гледам колкото може по-бързо да се възстановя, че да стоиш отвън, не си е ра­бота. Много е кофти да гледаш отстрани.

 - Обикновено българинът залага на салата и ракийка или бира и мезе и сяда пред телевизора. Как човек като теб гледа мачовете?
- Да ти кажа честно, аз предпочитам да гледам мач сам. Защото иначе съм се наслушал на капаците­ти, доайени във футбола и всякакви разбирачи. Не ми харесва да седна да гледам мач и някой да ми развива теми за футбола, особено ако не разбира. Затова си гледам сам и го преживявам по свой собствен начин. Такъв беше последният ни мач в първенството - с Астън Вила. Просто инфарктна среща, която накрая спечелихме 3:2. Но аз вярвах до края, че ще бием. Сега въпреки лошия резултат 2:2 с Порто имам вътрешно усещане и вяра, че ще продължим. Може би това се дължи на факта, че виждам с какви футболисти разполагаме, кой ни е треньорът и в кой отбор играя аз. Но е хубаво да си оптимист. Въпреки че в някои моменти ти се иска да си признаваш, че всичко е загубено. Но позитивното мислене повече помага.

- Гледам мача с Порто и виждам, че липсва най-критикуваното звено - Димитър Бербатов, и сякаш то придава стил и идея на Юнайтед този сезон. С български очила ли съм?
- (Смее се.) То няма лошо да си с български очила. Българите винаги трябва да се подкрепяме. Но се видя, че като играеш тежък мач в неделя и после във вторник, не може да няма умора. Пролича си. А дали на Юнайтед е липсвало нещо друго, за което говориш, и дали то е продиктувано само от български очила, ще си проличи, когато се върна. Иначе наистина играта ми в течение на времето се променя и се доближава до думата „сплав”, която използваш ти. Обичам повече да атакувам отзад, да подхващам офанзиви от втора позиция или дори от центъра. Играта просто се променя и в течение на мача - има моменти, когато съм най-отпред, има такива, когато съм по-отзад. Сър Алекс ми е дал свобода на движение и аз се опитвам да се възползвам. Защото това движение определено ми допада.

- Не може да не ти прави впечатление как те брани сър Алекс дори преди мач, в който няма да играеш. Как се чувстваш с такъв защитник като Алекс Фергюсън?
- Не ме интересува какво говори някой капацитет или разбирач, както казваме футболистите. Всеки има право на мнение. Най-важното за мен е треньорът да е доволен. Отборът да върви и да имам подкрепата на съотборниците си и, разбира се, на феновете. Но на първо място е оценката на треньора. И ако сър Алекс каже: „Берба, доволен съм от това”, значи съм се справил. Ако каже: „Не съм доволен”, гледам веднага да коригирам, за да до­йде другият мач и да ми каже „браво”. Другите неща ми влизат през едното ухо и излизат през другото.

- Виждал ли си се с Шерингам или Кантона, с кои­то непрекъснато те сравняват, на живо?
- Не съм имал възможност. Но не мисля, че ще ме познаят, да ти кажа честно. (Смее се.). Въпросът е, че винаги съм избягвал сравненията. Не е точната дума, че се дразня, но аз си имам свой стил, собствена игра. Явно е, че на някои няма да им се харесвам, а на други ще се харесвам. Не мога да угодя на всички, но се надявам с играта си да покажа, че имам място в Манчестър Юнайтед.

- Остава ли ти изобщо свободно време в Манчестър? И ако да, с какво го запълваш - кино, рисуване?
- Тренираш, тренираш и пак тренираш - това е основното. Сега съм тук от сутринта до два-три часа. Дори когато не си контузен има неща в базата, които можеш да правиш, За да се усъвършенстваш. След това може да имаш някакво интервю или социална работа, която клубът организира. После отиваш вкъщи, почиваш, гледаш телевизия. Виждаш се с приятелите с Марто, с Валери, със Стилиян, ако дойде от Бирмингам, който е близо. Някой път отиваш на кино. И после се готвиш за следващия мач. Срещите са през три дни.

- Тоест нямаш време да задоволяваш страстта си да рисуваш?
- Някой път остава.

- Какво рисуваш?
- Каквото ми харесва, каквото реша. Но затова трябва да имам настроение, да ми дойде музата.

- Какво значи „спя във фитнеса”, по колко часа тренираш, когато си контузен?
- Днес (сряда - б.а.) отборът има почивен ден. Аз съм тук от 9,30 докъм 3 часа следобед. Тренираш във фитнеса. Той е една огромна зала - правиш фитнес, въртиш колелета, хвърляш топки в баскетболен кош. Това запълва времето между фитнес сесиите. После излизаш навън, тичаш, играеш с топка, пак се връщаш вътре - правиш превантивни процедури срещу контузии, упражнения за стабилизация, после упражнения за тялото. Въобще тук има хиляди програми и правиш това, което ти кажат.

 - Какви други екстри има в този уникален център?
- Има много голям басейн, парна баня, джакузита, зони за по-бързо възстановяване. Въобще в това естество - възстановяване и подготовка за мач, нямаш никакъв проблем. Имаме четирима специалисти, които ти показват упражнения в зависимост от това за коя част от тялото искаш да работиш. Те си стоят в центъра и ти помагат за програмите, които трябва да правиш. Всеки от нас, футболистите, си има картон, както в болниците. Пише ти името и трябва да правиш това, това и това.

- Когато имаш малко свободно време, спират ли те често по улиците?
- Не. Повечето живеем извън Манчестър. Там е значително по-спокойно. Много често не излизаме. Правим го някой път, като се разберем с отбора, но тогава цялото място е запа­зено само за нас и за никой друг. (Смее се.) Така че нямам много контакти с хора по улици или обществени места.

- Как реагират продавачите в магазина, когато срещу тях застане Димитър Бербатов, деветката на Манчестър Юнайтед, и си купува храна за вкъщи?
- Аз по принцип ходя с шапки. Навеждам главата и гледам да не ме виждат много, много. Пък и на­бързо отиваш, купуваш не­що за ядене и се прибираш. Някой път виждаш, че те следва някой. Даже доста пъти се случва така, че даже не разбираш, че са те следили. На другия ден разбираш, като си видиш снимката някъде. Това за мен е много странно. Защото просто отиваш до мгазина и те снимат. Какво интересно има, че отиваш до магазина?

-Тоест не си свикнал още с папараците - Бербатов си купува апартамент, Бербатов си купува къща, Бербатов си купува дъвка?
- Това за къщата го чета сега и не мога да повярвам. Снимките бяха направени още като дойдох в Манчестър и си търсех апартамент. Някой път нещата се преизопачават, което не е хубаво. Не знам какво си мислят хората за мен. Аз съм намерил къде да живея още в първите ми дни тук и вече ме интересува само как играя. Направените тогава снимки изведнъж се пускат сега и наистина хо­рата могат да си мислят - този пък с какви работи се занимава. Не разбирам това преизопачаване.