„Демократична България“ внесе законопроект за пълна забрана на рекламата на хазарт. Според съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов хазартът се е превърнал в „епидемия“, а досегашните ограничения се заобикалят и не се прилагат ефективно. Предложението обхваща външната реклама и онлайн рекламата и предвижда допълнителни механизми за контрол.

На пръв поглед аргументът изглежда прост: ако рекламата на хазарт е обществен проблем, тя трябва да бъде ограничена максимално.

Но зад това решение стои един много по-широк въпрос – какво ще се случи с легалния хазартен сектор, рекламния пазар и медиите, които разчитат на рекламни приходи?

Ударът няма да бъде само върху хазартните компании. Държавата е създала режим, при който лицензираните хазартни оператори могат да извършват дейност при определени правила и финансови задължения. Ако им бъде отнета практически всяка възможност за реклама, това неминуемо променя конкурентната среда.

В същото време потребителското търсене на хазарт няма автоматично да изчезне.

Точно тук се появява рискът, посочван от критиците на пълната забрана: дали ограничаването на рекламата на легалните оператори няма да затрудни именно видимостта на законния пазар, докато нелегалните сайтове продължат да търсят начини да достигат до потребителите?

Този риск не е измислен проблем. Самата НАП вече признава необходимостта от засилен контрол върху начините, по които се заобикалят ограниченията. През август 2026 г. агенцията публикува нови указания във връзка с рекламата на хазарт и посочи постъпили множество сигнали за различни форми на търговска комуникация и заобикаляне на законовите ограничения.

ДБ от своя страна предлага именно допълнителен мониторинг, включително на онлайн рекламата, търсачките и социалните мрежи.

А какво ще стане с медиите?

Това е въпросът, който политическият дебат засега поставя на втори план.

Рекламният пазар е един от основните източници на приходи за медиите. Само телевизионните оператори са реализирали през 2025 г. над 320,8 млн. лв. приходи от реклама, според Националния статистически институт.

При това положение е логично да се зададе въпросът какъв ще бъде ефектът върху медиите, ако значителен сегмент от рекламодателите бъде изваден от пазара.

Особено уязвими могат да се окажат по-малките, радиостанции, сайтове и други медийни организации, които нямат големи алтернативни източници на финансиране.

По-малко реклама означава по-малко приходи. А по-малко приходи могат да означават съкращения, намаляване на продукцията или дори прекратяване на дейност.

Дали това действително ще се случи в конкретен мащаб, предстои да се види. Но икономическият въпрос е напълно реален и заслужава да бъде разгледан заедно с аргументите за ограничаване на хазарта.

Има ли риск от концентрация на медийно влияние?

Тук дебатът става още по-чувствителен.

В България от години съществуват спорове за ролята на грантовото финансиране и дарителските програми за медии и журналистически организации. Има документирани случаи, обсъждани дори и в парламента през годините, на финансиране на медийни проекти от фондации, международни донори и НПО-та.

И възниква въпросът – дали от ДБ действително са загрижени за зависимите от хазарта хора или искат доста медии да затворят. И да останат тези, финансирани от фондации и НПО-та, които не разчитат на никакви рекламни приходи...

Възниква въпросът: Ако рекламните приходи от хазарт бъдат премахнати, кои медии ще могат да оцелеят без тях и кои ще бъдат принудени да съкращават журналисти?

И още:“Ще доведе ли подобна промяна до по-голяма независимост на медиите или до още по-голяма зависимост от други източници на финансиране – грантове, донори, собственици или политически и икономически интереси?“

Това са въпроси, които не могат да бъдат решени с лозунга „забраняваме рекламата и решаваме проблема“.

Лицемерие или реална грижа за зависимите? Точно тук се намира същината на политическия спор.

ДБ представя предложението като мярка срещу разпространението на хазартната зависимост. Това е официално заявената позиция на вносителите.

Критиците обаче могат да поставят друг въпрос: ако държавата действително иска да защити зависимите от хазарт, защо основният акцент е върху рекламата, а не върху ефективния контрол, превенцията, лечението на зависимостта и борбата с нелегалните оператори?

Още повече че контролът върху незаконната реклама очевидно продължава да бъде проблем. Забраната не трябва да превръща легалния бизнес в единствения губещ

Най-сериозният аргумент срещу една пълна забрана не е защита на рекламата като такава. Той е свързан с последиците.

Ако легалните оператори бъдат ограничени максимално, медиите загубят значителни рекламни приходи, а нелегалните оператори продължат да търсят начини да достигат до потребителите, може да се получи ефект, различен от този, който законодателят преследва.

Затова преди окончателното приемане на подобни промени обществото има право да получи отговори на няколко конкретни въпроса:

Колко приходи ще загубят медиите? Колко работни места са свързани с тази реклама? Какъв ще бъде ефектът върху бюджета? Как ще бъде ограничена рекламата на нелегалните оператори? И как ще бъде измерено дали забраната действително намалява хазартната зависимост?

Това са измерими въпроси. И именно по тях трябва да се води сериозният дебат.

Защото борбата с хазартната зависимост е обществено значима цел. Но една забрана не трябва да се оценява само по това колко добре звучи политически.

Тя трябва да се оценява по резултатите си.

И ако след нейното въвеждане легалният бизнес загуби пазар, медиите загубят приходи, журналисти загубят работата си, а нелегалният хазарт намери нови канали към потребителите, тогава обществото ще има пълното право да попита:

Кой всъщност спечели от тази забрана?