След няколко месечно лечение в Петрич, Сандански и София, Димитър Христов Карадалиев почина в ръцете на съпругата си . Поклонението ще бъде от 9.30 до 11 часа в ритуалната зала на обреден дом Петрич, а погребението от 11 часа.
Ето какво разказа той в последното си интервю:
Роден е на 11.03.1954 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави при легендарния треньор Георги Николов-Шмин. В същия момент му помага и баща му Христо Карадалиев-също легенда на петричкия футбол, играл в отбора на Строител.
Негови треньори в Беласица са Кръстьо Хаджиев и Димитър Харизанов. Дебют при мъжете прави на 16 годишна възраст. Военната си служба отбива в Кюстендил, където заедно с другият легендарен петрички футболист Костадин Кабранов играят във Велбъжд. След военната служба се завръща отново в Беласица, където негов треньор е Тони Китов. През 1977 и 1978 година треньорът Китов оглавява Пирин Благоевград и го поканва там. По-късно негов треньор в Пирин са Данко Роев, който напускайки благоевградския тим го кани в Академик София. Но ….. отказва. От 1979 година отново се завръща в родния си клуб Беласица Петрич и е част от звездния отбор, който за първи път в историята си влиза в А група през 1980 година.
Тук негов треньор е Никола Цанев. По-късно се готви под ръководството на наставниците Григор Петков, Иван Зафиров, Георги Николов от Самоков – все в А група. По известни причини се откъсва от отбора на Беласица и заработва като барман с неговия колега Йордан Попов,също част от звездния отбор на Беласица. При назначаването за старши треньор на Беласица на Петър Хаджийски-Дульо, съгласувано с тогавашния първи секретар на ГК на БКП, се връща отново в отбора и заиграва в Б група. До 1986 година играе в отбора на Беласица, участник в третото ниво на българския футбол – В група, до 32 годишна възраст.
Като паметен мач определя този срещу Марек на стадион Цар Самуил. Тогава отборът на гостите повежда в резултата. В последствие главния съдия отсъжда дузпа в полза на Беласица. Никой от отбора на петричкия тим не се съгласява да я изпълни. По треньорски указания независимо че е бил наказан да изпълнява наказателни удари е принуден да изпълни дузпата. След успешно изпълнен наказателен удар отборът на Беласица побеждава с 2:1.
Дава висока оценка на треньорите Георги Николов-Шмин, Никола Цанев, Тони Китов и Григор Петков, дали много за израстването му като футболист. В най-приятелски отношения до момента е с централния защитник Йордан Попов, също и с Борислав Хаджиев-Шмайзера и Димитър Димитров-Катеричката.
Изключително висока оценка поставя за играта си по време на мача Локомотив Пловдив-Пирин Благоевград, опазвайки именития български футболист , по-късно треньор и ръководител Христо Бонев. В мача срещу Хасково като футболист на Беласица отбелязва решителен гол в последната минута за 1:0.
От футболистите, с които е играл, и е наблюдавал, дава много висока оценка на Георги Топалов-Жоро, Иван Велев-Филджана, Стойко Танушев-Ципата, Димитър Малечков, вратаря Георги Филипов-Рейса, Лазар Манчев-Фота, Иван Костадинов-Теди, целия отбор, влязъл за първи път в А група през 1980 година. Висока оценка дава и за грижите, които е полагал за неговото израстване като футболист, баща му Христо Карадалиев.
Много обиден и огорчен е затова, че посочен като виновник за загубата в злополучния мач срещу Миньор Перник, заедно с някои от колегите му. Съжалява, че не е облякъл фланелката на юношеския национален отбор като състезател на Беласица във В група, след като не го уведомяват от ръководството и треньорския щаб на петричкия клуб, и при това положение, поканата на селекционера Димитър Дойчинов остана в нечие чекмедже.
Доволен е от това, че по честен път с игра на терена отборът на Беласица през 1981 и 1983 година успява да изкара отбора на Пирин Благоевград от А група , запазвайки своето място.
