Като дете Димитър Буров се занимава с различни видове спорт – плуване, джудо и футбол, до юноши старша възраст в ПФК „Левски“ при треньора Веселин Личев. Като войник играе в „Армеец“ София, чийто треньор му е з.м.с. Борис Гаганелов.
През 2001 година прави първи стъпки във футболното съдийство. Първи негов учител в тази област е известния български футболен съдия проф. Георги Игнатов. Първият официален мач в професионалния футбол ръководи на 17.09.2011 година на стадион „Ивайло“ в град Велико Търново между местния „Етър“ и „Добруджа“ от град Добрич. 100-тния си мач си мач в професионалния футбол ръководи на 24.04.2026 година в град Габрово между местния „Янтра“ и „Спартак“ Плевен. Най-паметния мач в кариерата му като футболен арбитър до момента е този във Велико Търново между „Етър“ и „Добруджа“, завършил 2:1.
Възхищавал се е и същевременно се е учил в съдийството от известните арбитри братята – близнаци Любе Спасов и Любен Ангелов, Димитър Димитров – Каубоя, Момчил Врайков, Димо Момиров, Николай Йорданов и Атанас Узунов.
Най-добре се е чувствал на терена с асистентите Георги Тодоров, Мартин Венев и Николай Стойков.
На въпроса „Защо избра Петрич за бенефисния мач в кариерата си като футболен съдия“ , той отговори следното: „За любовта думите не стигат. За мен е гордост , че ще завърша съдийската си кариера на легендарния стадион „Цар Самуил“, където отборът на „Бела“ в продължение на дълги години възхищаваше футболната общественост с невероятните си игри, побеждавайки и най-силните отбори на България. Агитката на „Беласица“ е истинска и неподправена. И всичко това не остана незабелязано от мен. Тя не може да бъде излъгана. Силно съм изненадан, че отборът на „Беласица“ изпадна в аматьорския футбол и съм уверен, че ще бъде направен анализ на изтичащото първенство и „Бела“ отново ще се завърне в професионалния футбол“.
По времето на всички тези години Димитър Буров успя да ръководи само 100 мача поради няколко причини: тежки контузии и личното мнение, което е изразявал на различните шефове на съдийските комисии за начините и методите им на работа, които са нямали нищо общо с честното и обективно съдийство. Заради своенравния му характер, особено на терена, неговите колеги го наричат „Генерала“.
