Хаосът роди воля в “Левски”. Измъчен и изстрадал от 10-те месеца с Илиан Илиев, отборът сътвори (почти) невиждано възраждане за “родните стандарти”. Сещате ли се, че екипът Николай Митов - Елин Топузаков - Мариян Христов - Христо Йовов дебютира само преди месец? Е, днес става месец от шампионатното 2:1 с “Локомотив” (Сф).

След 1:1 с “Пирин” (Гоце Делчев) близо 100 ултраси налетяха на треньорите и футболистите насред магистралата. “Левски” тънеше в период с по-малко от 1000 души на мач. Сега 3500-те билета за финала с “Берое” в Ловеч не стигат, а нищо чудно в събота срещу “Лудогорец” стадионът да е пълен.

Новият щаб натрупа серия от 7 победи и реми в 8 мача в двата турнира. А онова 0:0 е в мач почти за здраве в реванша за купата с “Локо” (Сф).

Друга рядка гледка за нашенските земи - “Левски” записа 8 мача за 4 седмици при максимален залог - без право на грешка. И не сбърка досега. А нали нашите отбори не умеят (и не искат) да играят по два мача на седмица? Този “Левски” умее.

Да, и “Берое” играе в същия ритъм, и то успешно. Но в първенството старозагорският тим отдавна рита предимно за удоволствие.

Публиката на “Герена” дълго мърмореше, че “сините” не печелят дербита. “Левски” би “Литекс” в Ловеч и ЦСКА.

Чудо ли е станало? Нима “Левски” пак е европейски?

Серията наистина е зашеметяваща. Но кой ще каже, че “Левски” играе мечтания футбол? Или че има готов отбор за групите поне на Лига Европа? Или че притежава достатъчно силни футболисти?

Олицетворяващият ситуацията пример е Жоао Силва. Това очарователно момче има незаличими проблеми в общуването с топката. Просто е несръчен и неориентиран. Ама какъв гол вкара на ЦСКА! И заби три пъти в последните 4 мача. Да, не става за титуляр. Но става за герой на сезона. Парадокс? Не, това е “Левски” от пролет 2013.

Жоао играе с рядка страст, оставя си сърцето на терена. И съдбата го възнаграждава или просто толкова много усилия няма как да не дадат резултат.

Ей това инжектира новият щаб - воля, страст. И “Левски” стана “Левски”, който пълни стадиона. Защото публиката няма как да излъжеш. Нея съдийски победи няма как да я закарат на трибуните.

Дори да се спъваш в топката, тя ще дойде да те подкрепи, защото е благодарна. И знае, че волята и страстта рано или късно дават резултат. Дори да ти липсва класа.

Този “Левски” роди и друг “парадокс” - върви напред с масови ротации в състава, което е (почти ) уникално за футбола ни. Обикновено родните клубове нямат достатъчно играчи за сериозни промени сред титулярите.

И “Левски” уж ги няма, но се получава. Нито веднъж в 17-те пролетни мача тимът не излезе с едни и същи стартови 11 играчи.

Единствено новото бижу Гари Мендес Родригес игра във всички двубои през полусезона. А травми и наказания допълнително тежаха и налагаха принудителни промени. “Сините” дълго излизаха без двама контузени водещи футболисти - стрелец №1 на “А” група Базил де Карвальои капитана Владимир Гаджев. Дори безспорният на десния бек Дъстли Мюлдер записа само 11 титулярни участия от 17 възможни. А заради ротациите дори вратарят Пламен Илиев остана резерва в 5 мача. И още. В последните си 5 мача “Левски” излезе със следните промени в титулярни състав - 6, 7, 4, 8, 6. Това сякаш не е за вярване, че става успешно в България.

Воля плюс страст плюс отборен дух независимо от ротациите. Видяхте ли как Гари подаде на празна врата на Жоао да вкара за 3:1 с “Ботев” (Враца)? Това е като братство. А поредният парадокс се крие във въпроса къде бяха волята, страстта и духът при Илиан Илиев?...

Но без триумфи над “Берое” и “Лудогорец” всичко ще си остане чудо “за три дни”. Обаче сещате ли се какво ще стане, ако “Левски” бие в двата мача на сезона? Еуфория - ясно, особено след близо 4 г. без трофей. Но ще настане и царството на илюзиите, самозаблудата, че всичко е наред, има готов “европейски” отбор, страхотни футболисти. И “Левски” отново ще се върне назад. Защото само с воля и страст във футбола се постигат само инцидентни триумфи. Пример - “Челси” взе Шампионската лига миналата година, а къде е сега?...

От 6-те поредни “сини” шампионатни победи едва една е с над 1 гол разлика. Това не е диктатура.

Предимно с воля и страст “Левски” стана шампион за последно - през 2009-а. И нататък страда.

Но все пак - “Левски” днес е жив. Това е новината на последния месец.