Расизъм, заплахи и побой над съдии: футболното хулиганство превзема българските терени

Расизъм, заплахи и побой над съдии: футболното хулиганство превзема българските терени

Трима млади футболни съдии са нападнати след мач в Перник. Етнически обиди, заплахи за живота, удари и полицейски ескорт бележат поредния тревожен случай

На 14 ноември 2026 г., събота, от 14:00 часа, на стадиона в квартал „Ладовица“ в Перник се играе срещата от осмия кръг на „А“ Областна футболна група – Перник I между „Металург“ (Перник) и „Ерма“ (Трън), завършила с победа на домакините с 4:2.
 
Вместо нормален край на спортното състезание обаче, двубоят е последван от сцени на агресия, расистки обиди и физическа саморазправа. Трима млади футболни съдии са принудени да търсят спасение в съблекалнята, а впоследствие да напуснат стадиона под полицейска охрана.
 
Срещата е ръководена от главния съдия Емин Ал-Джунейд и неговите асистенти Брайън Маринов и Любомир Лукач.
 
Етнически обиди и заплахи още преди последния сигнал
 
Според доклада на главния съдия напрежението ескалира още по време на двубоя. Старши треньорът на гостите Мирослав Богословов отправя към него обиди с расистко и етническо съдържание, включително „чернилка“ и „циганин“.
 
Малко преди края на срещата, по сведения на един от асистент-съдиите, от треньорската зона се чуват реплики към привърженици: „Стойте тук!“ и „Няма да могат да си тръгнат оттук!“.
 
След последния съдийски сигнал, според сведенията на главния съдия, следват нови заплахи, сред които: „Ще те намерят и ще те смачкат!“ и „Ще те заровят някъде!“.
 
Удари, ритници и бягство към съблекалнята
 
Според съдийските доклади футболистът на „Ерма“ с №3 Слави Колев нанася удар на главния съдия в областта на челюстта и врата, а впоследствие го рита в долната част на корема.
 
Агресията не подминава и асистентите. Съобщава се за ритник срещу Любомир Лукач, опит за нападение срещу Брайън Маринов и нов опит за удар от футболист на гостите пред съдийската стая.
 
Особено обезпокоителни са сведенията, че приблизително 20 привърженици на гостуващия отбор са се намирали на самата резервна скамейка, въпреки многократните настоявания на дежурния делегат да я освободят.
 
В крайна сметка се налага пристигането на два полицейски екипа, които извеждат съдиите до автомобила им, докато агресивно настроени лица продължават да се намират в района на изхода.
 
Не е първият подобен случай, свързан с „Ерма“
 
Още през април 2014 г. двама футболисти на „Ерма“ (Трън) – Юлиан Ганчев и Тодор Попов – получават едногодишни наказания за множество удари срещу съдия по време на срещата със „Струма“ (Кралев дол).
 
Макар случаят да е отпреди повече от десетилетие и да не доказва отговорност за сегашните събития, той поставя въпроса дали дисциплинарните мерки са достатъчни, за да предотвратяват подобни прояви.
 
Българският футбол изпитва необходимост от нови, млади и мотивирани съдии. В тяхното обучение, подготовка и развитие се влагат усилия и ресурси, организират се специализирани програми и менторски инициативи.
 
Но как да бъдат привлечени нови хора към съдийството, когато на футболните терени срещу тях се упражнява физическо насилие? Как да бъдат убедени младите съдии, че имат бъдеще в професията, когато след един футболен мач могат да бъдат бити, заплашвани и унижавани заради етническия си произход?
 
Никой млад човек не трябва да приема риска от побой като част от задълженията на футболния съдия.
 
Проблемът далеч надхвърля рамките на една футболна среща. Той засяга сигурността на участниците в първенствата и самото бъдеще на българското футболно съдийство.
 
Докато FIFA и UEFA провеждат мащабни кампании срещу расизма, дискриминацията и насилието, подобни инциденти поставят под съмнение способността на футболната общност да защитава тези ценности на практика.
 
По случая е изпратен сигнал до Прокуратурата с искане за проверка на всички данни за физически нападения, заплахи и расистки прояви. Отговорността на посочените лица следва да бъде установена по надлежния ред.
 
Когато футболни съдии трябва да бъдат извеждани от стадиона под полицейска охрана, това вече не е просто футболен скандал. Това е тревожен сигнал за състоянието на българския футбол.
 
Защото, когато насилието и расизмът превземат терена, губещият не е само един отбор. Губещ е целият български футбол.