Берое - Литекс бе двубой между два силни от­бора, които изнесоха истински спектакъл. И който не го е гле­дал, може само да съжалява. Ин­тригата бе буквално до послед­ната секунда, времето преми­на неусетно. Заради такива ма­чове се пълнят трибуните - ин­тересен и динамичен футбол, красиви изпълнения, много голо­ве и в крайна сметка 3:3. Инте­ресното е, че един от отбори­те ясно разкрива амбициите си в първенството, а другият подхожда по-завоалирано към тази тема. Но с реални надеж­ди да стигне до върха - визирам Берое. Предизвикателството за всеки състав бе голямо, а за неутралните зрители бонусът бе истинската футболна дра­ма, която достави удовол­ствие. Литекс дръпна напред, пропусна шанса да нанесе съкру­шителен удар.

Берое пред своя публика нямаше никакво наме­рение да отстъпва независимо от непредизвиканите грешки, които допускаше. Логично до­ста играчи изпъкнаха. В Литекс над всички бе Асприя. Освен ос­новен реализатор той е и ин­тересен за гледане. Прави впе­чатление, че бележи прогрес, зашото е подчинил голяма част от качествата си на отбора. Умее да излиза на голова пози­ция и нанася решаваш удар, въ­преки че е флангови играч. Не прекалява с индивидуалните действия, както беше преди. Е, има ги и по две-три изпълнения за публиката, които са задължи­телни. В Ловеч са уцелили и с привличането на Арсенио Нунеш - много интелигентен халф, който по-често играе вля­во. Той има поглед върху играта и добър пас. Централният им нападател Бьорн Маарс поняко­га изневерява, както бе в Стара Загора. Всъщност Литекс е до­ста променен. И докато в пре­дишните години бе съставен повече от собствени кадри, срещу Берое започнаха само трима родни играчи. Тази годи­на не правят експерименти, на­пипват оптималния си вари­ант. А чужденците ги дърпат напред. От българите Страхил Попов е постоянна величина, включва се с успех в предни позиции.

Докато Берое разчита на свой стил, който постепенно усъвършенства и това трябва да се признае на Петър Хубчев. Допреди време говорехме само за игра, която се ограничава с това да не се допусне гол и е концентрирана само в дефанзивен план, то в последните ма­чове показаха и много добра в атака. При това радващото е, че разчитат на български изпъл­нители - Делев, Андонов, Иса, Божилов. Милисавлевич е по­стоянна величина, а с агресив­ността и интересните си хо­дове огромно впечатление пра­ви Зехиров. Иса пък показва, че може да е много ценен като жокер - умее хем да подава, хем да вкарва.

И докато Литекс не си крие амбициите, при Берое има „за­държане" на тази тема. Това е повече психологически ход, а не липса на желание или увере­ност. Но те със сигурност имат амбиции. Вярно, от дъл­го време за старозагорци не е била на дневен ред титлата, но те имат потенциал. Отбо­рът вече е боеспособен, може да плува в тези води. Показа­телно е, че почти след половината изиграни мачове от първенството те са много близо до върха, а и играят ус­пешно навън. Допуснаха срив, но много бързо излязоха от не­го. Това бе нормално, защото не разчитат на случайности, а имат състав, който знае какво иска, който се надграж­да. Тимът им е балансиран по линии. И ако се подсилят с халф, който има голямо присъ­ствие, то могат да мечтаят и да гледат уверено към пър­вото място. Не казвам, че ня­мат добри футболисти там, но със силен и креативен играч в средата ще са наистина кла­са. Изоставането им от върха не е голямо. Същото важи и за Литекс.

Георги Василев за "Тема спорт"