Когато един от най-успешните български треньори Илиан Илиев напусна националния отбор, ситуацията при „лъвовете“ беше изключително тежка. И едва ли са били много мераклиите да застанат на горещия пост в тима, оплюван в този момент от цяла България. Един мастит специалист даже поиска да поеме нещата след края на квалификациите за Мондиал 2026, сакън да не обере негативите от очертаващите се към този момент още 4 разгромни загуби…

На този фон все пак се намери една „луда глава“ и наставникът на младежите Александър Димитров се премести заедно с целия си екип в националния отбор. Той със сигурност е бил наясно какво му предстои, но въпреки това прие предизвикателството.

Началото бе лошо – след едно повече от прилично първо полувреме и равенство 1:1 със звездния отбор на Турция, нелеп автогол в първите минути след почивката срина тотално „лъвовете“. И зрителите на „Васил Левски“ бяха принудени до края да гледат рубриката „гол след гол“ в нашата врата…

Загубата с 1:6 само наля вода в мелницата на знайни и незнайни хейтъри, които по традиция чакат провал на националите, за да насочат злобата си към треньора и ръководството на БФС. Последва очаквана загуба от Испания и всички „специалисти“ започнаха да потриват доволно ръце – Сашко Димитров няма да издържи и до Нова година…

Не така, обаче мислеха в ръководството на БФС в Бояна и оказаното доверие и подкрепа за треньорския щаб вдъхнаха допълнително сили на отбора в трудния момент. И нещата започнаха лека-полека да се променят…

През ноември България изигра два солидни мача и показа, че няма повече да бъде „боксовата круша на Европа“. Пред екзалтираните фенове в Бурса и при меко казано, спорно съдийство, „лъвовете“ играха като равни с Турция и въпреки загубата с 0:2, показаха наченки на характер и борбен дух.

За да се стигне до студената ноемврийска вечер на „Васил Левски“ когато само най-верните и все още вярващи в отбора фенове дойдоха на стадиона. За да видят и първата победа на националния отбор под ръководството на Александър Димитров. И то над струващия над 200 милиона евро тим на Грузия, начело със страховития нападател Квича Карацхелия…

Този успех удари като с мокър парцал всички критици, начело с най-видните хейтъри във футбола ни Стан П и Митьо Пищова 2. А обикновените запалянковци си припомниха какво е да видят победа на националния отбор в световни квалификации…

И тъй като в момента още са пресни всички писания и хейтове около участието на България във FIFA Series, ще напомним само фактите от други наши статии. Националният отбор на България се пребори с един никак не слаб противник, който притежава по-добри футболисти като индивидуалности и отбори, където играят. Та индонезийците използват (вероятно придобили гражданство) цели 14 футболисти, които са израстнали и в юношеските си години са играли в Нидерландия и Италия!

А в момента 4 (четирима) от тях играят като титуляри в отбори от първенства в Топ 5 на Европа – Серия А, Бундеслигата и Лига 1. И всички те бяха на терена 90 минути срещу България…Капитанът Джей Идзес е основен играч на Сасуоло, а цената му е 10 милиона евро. Вратарят Емил Аудеро, който има мачове за всички юношески гарнитури на Италия, пази на Кремонезе и струва 3 милиона. Калвин Верданг е основна фигура в защитата на Лил, а цената му е също 3 милиона евро. А Кевин Дикс е бил купен от Борусия (Мьонхенгладбах) за 5 милиона евро преди година и е сред добрите халфове в Бундеслигата. И като цяло общата цена на играчите на Индонезия спрямо тези на България според Transfermarkt е с 1 милион евро повече!

А що се отнася до победата с 10:2 над симпатягите от Соломоновите острови, то там ситуацията беше малко като сценка от войнишкия фолклор: „Защо си с шапка? Защо си без шапка?“. Защото може ли само да си представите какъв щеше да е отзвукът, ако вместо рекордна в цялата история на националния отбор победа бе постигнат друг резултат…

Но както и да е, турнето в Индонезия вече е в историята. А Александър Димитров има зад гърба си серия от 3 поредни победи на националния отбор, което никой не може да си спомни откога не се беше случвало.

Но по-важното е, че като че ли „лъвовете“ си върнаха страстта от играта, духът „да воюват“ на терена и жаждата за победа, независимо от съперника. И това е обещание за още добри моменти в близко бъдеще. Още повече, че в групата ни за Лига на нациите (следващото ни официално състезание) няма непосилни съперници и евентуално първо място в крайното класиране е напълно реалистично.

Мнозина се опитват да подценяват Александър Димитров, но той вече има солидна треньорска кариера в национални отбори зад гърба си. Той бе начело на юношите до 19 години при участието на Евро 2015. След това на два пъти бе на крачка от историческо класиране на младежкия национален отбор на Европейско първенство и то в силни групи. Единият път не стигна един гол срещу Полша, а вторият не успяхме само заради повече от скандални съдийски грешки в нащ ущърб…   

В държавния тим Сашо показа, че няма да робува на имена, а ще налага млади и футболисти, които са във форма и играят редовно в клубовете си. Така под негово ръководство вече неизменна част от тима са Мартин Георгиев и Кристиян Стоянов, а възможност за изява получиха още Атанас Чернев, Никола Илиев, Кристиян Балов, Берк Бейхан. В същото време дебют за „лъвовете“ на 27 години направи Тонислав Йорданов, който прави добър сезон в Унгария…

Александър Димитров без съмнение е сред модерните и постоянно търсещи усъвършестване треньори у нас. От интервютата му в Индонезия направи впечатление, че той има големи познания и за възстановяването на футболистите, за храненето и необходимите медикаменти, което говори, че наистина има огромни амбиции за успех. Сашо разполага и с отлично подготвен щаб, който е научен буквално да работи в режим „24/7”, когато се налага. А това разширява още повече потенциала за успехи в работата.

Дали Александър Димитров ще е успешен треньор на националния отбор и той ли е човекът, който е орисан да донесе така жадуваното и мечтано класиране на голям форум, едва ли някой може да каже в този момент. Но е факт, че под негово ръководство има „раздвижване“. А дори и многобройния хейт и различни коментари по адрес на националния отбор в последните дни показаха, че каквото и да стане хората се интересуват от него. Защото той не е нито на Александър Димитров, нито на Георги Иванов, нито на Стилиян Петров или Димитър Бербатов, а на България! И всеки, който истински обича родината си и футбола трябва да стиска палци на сегашния треньор на националния отбор да успее в неговата мисия…