Бърз като самурайски меч. Това е най-кратката характеристика за играта на Тайсуке Акиоши от видяното досега в контролите на „Славия" в Турция.
Повратливият халф с вкус към динамичния и офанзивен футбол има всички шансове да подпише договор със „Славия". Контрактът вероятно ще стане факт до броени дни.
Акиоши ще е първият японски футболист в българското първенство. Преди 2 десетилетия „Славия" стана и първият наш тим с бразилец в състава - защитникът Джери Перейра, който сега е лицензиран мениджър.
Освен всичко друго 22-годишният Аки, както вече го наричат съотборниците му, може да бъде и хит на пролетния дял на шампионата. И то не само защото идва от далечна и екзотична страна.
„Много искам да играя в голям отбор и да направя кариера в Европа - започва разказа си на развален английски Акиоши. - След като изкарах три сезона в Сингапур имах вариант да се върна в Япония, но предпочетох да потърся възможност за изява в Европа. Преди повече от месец завърши шампионатът на Сингапур и се прибрах у дома (б. а. - играчът е роден в град Кумамото, който е близо до Фукуока). Обади ми се моят агент и каза: ,Дко искаш, събирай си багажа и тръгвай за Анталия. Там те чакат в един добър отбор от България, казва се „Славия". Смятам, че ще бъдеш щастлив в този тим. Имат силен президент (б. а. - Венцеслав Стефанов) и много добър треньор (б. а. - Мартин Кушев). И...ето ме сега тук. Ерген съм и нямах проблем да тръгна веднага..."
Японецът пристигна ден след като започна лагерът на „белите" в Пара. И игра във всички 4 контроли досега. Показа впечатляваща техника на висока скорост, голяма борбеност, добър усет към играта с едно докосване. Има силен ляв крак, точен пас на средно разстояние, движи се много в средата на терена и по целия фронт на атаката. Често, когато загуби топката, си я връща веднага обратно. Внася голяма динамика в играта, има добър поглед върху нея.
„Щом разбрах, че „Славия" е отбор от България, си казах: в тима няма как да не познават добре Котоошу. А се оказа, че само са чували за него... Котоошу е голяма звезда в сумото - продължава Акиоши. -Всички в Япония познават Котоошу, а има още няколко български добри сумисти при нас. Знам и, че българският футболист Илиян Стоянов направи много добра кариера в Япония.
Сега вече съм наясно - „Славия" е един от големите български клубове със славна история, който догодина ще чества сто години... Попитах за тази година 1913, която е по шапките и в емблемата на клуба, какво означава. Казаха ми, че следващият сезон ще е много специален за клуба. Искам да съм част от отбора тогава. Когато разбрах, че има вероятност да играя в български отбор, потърсих повече неща за страната в интернет. И разбрах, че макар и далеч от Япония, българите и японците си приличат като манталитет и характер. А сега вече усетих - точно така е. Наистина си приличаме. Но езиците ни са много, много различни. Разбрах, че българският и сръбският език си приличат. Имах в Сингапур съотборник сърбин. Все повтаряше "П...у матер" (б.а. -изразът не става за публикуване), което така и не разбрах какво означава."
Аки има 3 сезона в сингапурския шампионат, който е като дублиращ на японския. Немалко клубове от страната на изгряващото слънце имат свои филиали в Сингапур. Тайсуке първо играе в „Албирекс Ниигата - С", а после и в SAF - FC, с който има мачове в Шампионската лига на Азия. „Много ми допаднаха момчетата в отбора, приеха ме веднага и се отнасят приятелски към мен - доверява Аки. Ще се радвам, ако заиграя в
„Славия" и успея да допринеса нещо за възхода на отбора. Трябват ми още няколко мача, за да започна да се разбирам по-добре на терена със съотборниците ми. Всичките играчи в тима са силни физически и бързи, много технични са. Не знаех нищо за българския футбол но сега виждам, че класата му е сериозна. Надявам се да изживея в България най-хубавите моменти в кариерата си досега."
