Той призова за равенство, тъй като не всяко семейство има възможности. А отделно от това помоли децата да не се присмиват на своите съученици с увреждания или на тези, които заекват и по-бавно научават уроците.
Ето какво написа Георги Костадинов:
"Ще изпратим децата си на училище с нови тетрадки, раници и надежди. Кажете им, че детето с увреждане в класа не е смешно. То просто има нужда от малко повече разбиране и един приятел повече.
Защото уроците в училище са много. Но най-важният е да не оставяш някого сам. Кажете им, че ако някое дете заеква, не е смешно да му довършват думите или да го имитират. Може би за тях е шега за няколко секунди. Но за него може да е причината следващия път да се страхува да говори. Защото не всяка рана се вижда.
Кажете им, че очилата, брекетите, белезите или различната външност не са повод за присмех. Това, което за тях е „само майтап“, може да накара едно дете да се прибере вкъщи и да се пита какво му има. Защото никое дете не трябва да се срамува от това, което го прави различно. Кажете им, че старата раница не е смешна. Скъсаните обувки не са смешни. Дрехите от миналата година не са смешни.
Може би това е всичко, което едно семейство в момента може да даде на детето си. Защото не знаем каква история стои зад една стара раница. Кажете им, че ако някое дете няма закуска, не трябва да го питат защо. Нека просто разделят своята. Защото никое дете не трябва да се срамува, че е гладно. Кажете им, че ако някой не може да чете добре, пише трудно или не разбира урока от първия път, няма място за смях. Може би просто му трябва повече време.
Защото всяко дете има своя скорост. Но всички заслужават да стигнат до финала. Кажете им, че ако видят дете, което стои само в междучасието, да го поканят при себе си. Едно „Ела с нас“ може да изглежда малко за тях. Но за някого може да бъде целият му ден. Кажете им, че ако някое дете няма най-новия телефон, скъпите маратонки или модерните дрехи, това не го прави по-малко.
Защото стойността на едно дете никога не е на етикета на дрехите му. Кажете им да не се смеят на дете, което ходи, говори или се държи по-различно. Те не знаят неговата история. Не знаят какво се случва вкъщи. Не знаят колко смело е било просто да прекрачи прага на училището. Защото това, което за едно дете е шега, за друго може да остане спомен за цял живот. И най-вече - кажете им, че училището не е само място, където се учи математика, български и история. Там се учи и какъв човек ще бъдеш. Защото оценките ще ги научат в училище. Но добротата първо трябва да я научат от нас".
