Екзекутора на Ливърпул започна по впечатляващ начин треньорската си кариера в ЦСКА. През сезон 2002/2003 Стойчо донесе в Борисовата градина титлата след 6-годишна пауза (преди това клубът спечели златните медали през сезон 1996/1997). И всички тези успехи бяха гарнирани с гръмка победа на Левски още в дебютното му вечно дерби като наставник. На Димитровден през 2002 година червените удариха с 3:0 врага на „Армията". Два гола за успеха отбеляза Макдоналд Мукаси, а един Светослав Петров. Това обаче си остана единственият двубой на Стойчо срещу Левски в А група, който се превърна в зрелище. Въпреки че второто му дерби ще остане завинаги във фолклора - след равенството 1:1 на „Герена" Младенов изръси: „Станах шампион на говеждия стадион".

 

При престоя си начело на Литекс той губи с 0:1 от сините в Ловеч. В следващите си два престоя на „Армията" (вторият още продължава) обаче дербитата с Левски минават под знака на страха от загубата както в червения лагер, така и в синия. И в крайна сметка се получиха двубои, които по-скоро останаха само за статистиката, а не се запомниха с играта. Защото всичките те се превърнаха в голямо дебнене, опит да се излъже противникът. Така логично мачовете приключваха с победа на единия отбор с 1:0, а само веднъж се стигна до равенство 1:1. И то в двубой, който бе без значение за ЦСКА, който след него получи титлата си, но имаше такова за сините, които тъкмо бяха уволнили Станимир Стоилов и назначили Велислав Вуцов. И до днес се шушука, че мачът е завършил така, за да е „вълкът сит и агнето цяло", като се има предвид близостта на Младенов с бащата на Вили - Иван Вуцов.

 

Ще е любопитно да видим дали Младенов ще изневери на веруюто си в двубоите с Левски, или отново ще наблюдаваме двубой, в който ситуациите за отбелязване на гол се броят на пръстите на едната ръка.