Днес, 18 февруари, на 78 г. си отиде легендата на ЦСКА и българския футбол Петър Жеков, съобщиха „червените“:
„Никога не ще те забравим! Днес на 78 г. ни напусна един от най-вълшебните футболисти в историята на България – Петър Жеков. Гениален нападател, всеотдаен съотборник, човек с огромно сърце – каквото и да напишем за първия носител на Златна обувка, ще бъде недостатъчно, за да изразим поклона си пред таланта и приноса му към ЦСКА. Почивай в мир! Клубът изказва най-искрени съболезнования към семейството и близките на Петър Жеков. Всички скърбим с вас!“, пишат от ЦСКА.
Петър Жеов е роден е на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско. Играл е за Химик (Димитровград) (1962 – 1963), Берое (1963 – 1968) и ЦСКА (1968 – 1975).
С екипа на ЦСКА Жеков е 5-кратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 година и 4-кратен носител на купата на България през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Голмайстор на първенството с Берое през 1967 г. с 21 гола и през 1968 г. с 31 гола, както и с ЦСКА през 1969 г. с 36 гола, 1970 г. – 31, 1972 г. – 27 и 1973 г. – 29.
Носител на „Златната обувка“ през 1969 г. с 36 попадения, на „Сребърната обувка“ през 1970 г. и „Бронзовата“ през 1973 г. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света.
Той е „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г. Завършва ВИФ. Носител е на сребърен „Орден на труда“ през 1968 г. Най-добрият голмайстор в клубното първенство на България за всички времена, притежаващ невероятен нюх към гола и стрелящ към вратата при всяка възможност и от всяко положение.
Треньорска кариера: помощник-треньор на ЦСКА (1985 – 1990 и април-май 1994) и старши треньор на Хебър (1976/77), Добруджа (1991/92 в „А“ група), Ямбол и Вихрен.
Жеков записва 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор на България до 19 години и 2 мача за младежкия тим, преди да дебютира за мъжкия състав през 1964 г. Две години по-късно попада в 22-мата избраници на чешкия селекционер Рудолф Витлачил за Световното първенство в Англия през 1966 г., на чийто финали играе в 1 мач. След това с 4 гола става голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968 г., когато България стига до епични четвъртфинални сблъсъци с Италия. Първият и единствен капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир – олимпиадата в Мексико през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 г. Играе за националния отбор до 1973 г., като записва общо 44 мача с 25 попадения.
