Първи клубове губят спонсори заради забраната на хазартната реклама

Първи клубове губят спонсори заради забраната на хазартната реклама

Обявената от правителството "на практика пълна забрана“ на рекламата на хазарт започва да се отразява на спорта още преди законопроектът да е внесен в парламента.

Онлайн оператори преразглеждат спонсорските си договори с български клубове, а при действащите дългосрочни договори се обсъжда едностранно прекратяване с позоваване на промяната в законодателството, съобщава ФОКУС.

Хронология

Темата за хазарта е в центъра на политическия дебат от 2020 г., когато финансовият министър Владислав Горанов подаде оставка на фона на обвинения, че намаленият данък за част от операторите е струвал на бюджета над 700 милиона лева. През април 2024 г. парламентът прие със 186 гласа "за“ и без нито един "против“ първата сериозна забрана: рекламата на хазарт отпадна от телевизия, радио, печат и онлайн медии, билбордовете бяха отдалечени на поне 100 метра от училищата, а изрично разрешена остана рекламата върху спортна екипировка, съоръжения и материали на федерации и клубове, с условието поне 10% от площта да е заета от предупреждение за риска от зависимост.

През септември 2026 г. дебатът се възобнови. На 9 септември ПП и ДБ внесоха два отделни законопроекта за пълна забрана, включително в интернет и социалните мрежи, с правомощия за НАП да спира достъпа до рекламни мрежи и с автоматизиран мониторинг на онлайн рекламата. На 23 септември премиерът Румен Радев обяви, че кабинетът въвежда "на практика пълна забрана“, като единственото изключение остава рекламата върху спортни екипи и съоръжения, а данъкът върху онлайн хазарта се увеличава "съществено“. Проектът на Министерството на финансите беше в обществено обсъждане до 23 октомври и събра 59 становища. На 25 септември в София се проведе протест за забрана "без вратички“. В деня на изтичането на срока спортният журналист Едуард Папазян предупреди в ефира на Nova, че 12 от 16-те клуба в Първа лига носят лога на хазартни компании и че не е ясно откъде ще дойдат парите, ако спонсорите се оттеглят.

Защо изключението за екипировката не е достатъчно

Формално законопроектът запазва спонсорството в спорта. По оценка на специалисти по маркетинг, с които ФОКУС разговаря, рекламата върху екипи и стадиони носи възвръщаемост само в комбинация с други канали, преди всичко дигиталните. Без възможност за онлайн кампании и присъствие в социалните мрежи логото върху фланелката се превръща в разход без измерим ефект, което е и начинът, по който го изчисляват самите оператори.

Първите последствия

По информация на ФОКУС маркетинг отделите на редица онлайн оператори вече водят разговори с български клубове за редуциране или пълно прекратяване на финансирането. При действащите дългосрочни договори се обсъжда позоваване на форсмажор заради промяната в законодателството и едностранно прекратяване, което поставя въпроса за евентуални искове на клубовете срещу държавата.

По информация на Plovdiv24.bg сред засегнатите е и пловдивски клуб. Клубът е бил пред подписване на спонсорски договор с финализирани параметри, но сделката е пропаднала два дни преди подписването, след новината за промените в закона. Изданието съобщава, че разполага с данни и за други случаи, без да посочва клубовете и спортовете, за да не създава напрежение в началото на сезона.

Примерът от Ботевград

Ограниченията на подобна забрана илюстрира мачът от ЕвроКъп във вторник в "Арена Ботевград“, в който българският шампион Балкан загуби от литовския Лиеткабелис. Екипите на гостите носеха логото на литовския букмейкър 7bet, който няма лиценз в България. Брандът присъстваше в залата, в телевизионното излъчване, в стрийминга, в снимките на българските медии и в социалните мрежи, напълно законно по правилата на европейските турнири, без такси и данъци в страната. Подобен е случаят със спонсора 1xbet във волейболната Лига на нациите. Забраната засяга българските лицензирани оператори, които се отчитат в реално време към НАП и плащат данъци в страната, но не може да спре чуждестранни брандове, които се появяват на български терен чрез международни състезания.

Кой поема сметката

Ефектът от мерките се разпределя между три групи. Клубовете, които губят спонсори без ясна алтернатива. Българските медии, които губят рекламни бюджети, а същевременно показват чужди брандове в собственото си съдържание. И самите играчи, които, според адвокат Кирил Груйчев, по-трудно ще различават лицензираните сайтове от нелегалните, предлагащи големи бонуси. Рекламата няма да изчезне, а ще спре да плаща в България.

Към момента нито един клуб не е обявил официално прекратен спонсорски договор. Очаква се законопроектът да бъде внесен в Народното събрание през следващите седмици.

Илюзията на забраните: Защо Финландия отваря хазартния си пазар, докато българските политици искат да го скрият на тъмно?

Финландският урок: От провален монопол към легален пазар

Ето какво става при рестрикции: Масови арести заради избуяващ нелегален хазарт в Турция

Футболната федерация TFF изпрати пред дисциплинарната си комисия 448 настоящи и бивши клубни ръководители

Политици в Страната на чудесата: Пълна забрана на хазарта не може да се приложи в реалния свят

„Пълна забрана на хазарта“ има потенциала да проработи колкото би работила „тотална забрана на цигарите“ или „100% бан на алкохола“. Никакъв шанс, но ще се прави тайно

Заради забраната на хазарта бразилският президент губи изборите?

Забраната на онлайн залозите разпали политически спор в Бразилия, прогнозните пазари дават преднина на Флавио Болсонаро

Не са само букмейкърите: Как плановете за ново затягане на легалния хазарт стигат до пазара на труда

Около 40 000 души в България са заети в хазартната и iGaming индустрия, по оценка на представители на индустрията

СОХИДБ: До 800 зали са застрашени от затваряне, а бюджетът – от загуби и ръст на нелегалния хазарт

Отстоянията в хазарта могат да оставят 20 000 души без работа, предупреждава браншът