- Не. Никога не го е правил, нито ще го правим.

На какво тогава се дължи това впе­чатление и кой из­гради „тотаджийския" образ на ва­шия клуб?

- Може би всичко тръгна от този ранен лагер, който напра­вихме в Турция, и контролите, които изиграхме в самото начало на подготов­ката. Той бе уреден още в средата на де­кември. Шефовете казаха, че ще отидем по-рано и има въз­можност да изиграем няколко контроли със силни съперни­ци. Вероятно е било по-евтино. Още на 3 януари бяхме в Тур­ция. Направихме 6-7 тренировки и на 6-и ни беше първият мач с Карабюкспор, след това с Ордуспор...

Обвинения оба­че имаше още в на­чалото на сезона след мистериозно­то напускане на Яков Папарков...

- ...Аз не мога да кажа защо си е тръг­нал Папарков. За то­ва трябва да питате него.

А кой плати ла­гера в Турция?

- Нашите шефове, естествено. Затова съм сигурен. Имаше фирма, която орга­низираше лагера, уреждаше контроли­те, терените... Тех­ният представител беше   холандец   - Марсел Янсен. Запознах се с него и ми направи впечатление на доста приятен чо­век. Разноските оба­че бяха за наша сметка.

В крайна сметка сам ли избрахте на­чина за провеждане г на подготовката с контроли на толкова   ранен етап?
- Аз из­бирам винаги. Но хората ме питаха и се съобразих с въз­можностите на клу­ба. Очевидно през февруари да си в Тур­ция излиза по-скъпо. Имахме обаче пер­фектни условия. Ху­бави терени, отличен хотел... В него бяха белгийците от Беершот, Висла (Краков), с Цецо Генков дойдо­ха по-късно, Хайдук (Сплит), клубове от Азербайджан... Някой каза, че 260 отбора са на подго­товка в Турция в този период, за мен са 1500. И терените стигат.

Друг път започ­вали ли ли сте да играете мачове толкова рано по време на подготов­ката?

- Да. Спомням си при първия престой на Люпко Петрович в Левски. Той беше завел отбора в Смолян. Проверете да видите, тогава бях в Спартак (Пловдив) и играхме контрола. Бяхме почнали под­готовка преди три дни, а те вече чакаха мачове в Европа. Обади ми се да играем и аз приех. Първото полувреме беше 1:0 за нас. Иванков изпусна дузпа, биха ни с 2:1 с голове на Гонзо и Йофу от дузпа. Ще излезе, че и тогава сме уре­дили мача. Те даже ни пратиха и автобус да ни вземе. Има и друг случай, пак с Левски на Люпко. Той бе решил, че му върви, след като е играл контрола с нас. Привика ни мал­ко преди мачовете с Галатасарай. Сут­ринта бях направил една от най-тежките тренировки за подго­товката. Отскоци, скоростна издръжли­вост... Следобед на I мач с Левски. Биха ни 7:0. Но никога не бягам от такива ма­чове. Това е опит за момчетата. Не ме е страх да губя в кон­тролите. Освен това не си затварям отбо­ра, за да падне не със 7, а например с два гола. Трябва да ви­дим какво ни е ис­тинското ниво. Ор­дуспор ни биха с 5:1, но това е силен от­бор. Треньор им е Ектор Купер. При 1:2 можехме и да израв­ним, но после така се случи. Не ме е яд. Яд ме е за приказките, които вървят.

Заради тях ли извадихте отбора в контролата със Славия?

- Реагирах изклю­чително емоционал­но. В момента бях убеден, че ако извадя отбора, ще спра спе­кулациите и атаките, че играем симула-тивно, пускаме леки голове и търсим кон­кретен резултат.

А сега имате ли опасения за тре­ньорския си ли­ценз?

- В онзи момент изобщо не се бях за­мислил за последс­твията. Не трябваше да го правя. Допуснах грешка и съжал­явам. По това време обаче имах и сериоз­ни лични проблеми. Самият аз правих наскоро коронарография и ходих по ле­кари, на които съм много благодарен. Имахме съмнения, че майка ми е полу­чила инсулт. Не се оправдавам, но цир­ковете наистина бяха излишни.

Веднага след ма­ча бяхте бесен на Вили Вуцов и Сла­вия...

- Няма какво да го коментирам. Нерви. С целия опит, който имам, не биваше да допускам това. Дър­жа обаче да уточня, че не съм звънял 10 пъти на Вили Вуцов за мача. Един път му звъннах сутринта и той каза, че ще мис­ли. Вечерта не ми вдигна и аз вече бях отписал мача. Той обаче ми се обади и каза, че ще играем. Това е истината.

Някой от БФС или полицията оба­жда ли ви се след мача и всички тия съмнения?

- Говорих с хора от БФС. Обещах, че ще спазвам регламента. Благодаря и на ген. Василев за оценка­та, която ми даде. Аз обаче се вслуш­вам и в неговата критичност. Човек трябва да се съоб­разява с критиките, когато е сбъркал, и да се учи от грешки­те си. Независимо на колко години е.

Шефовете на Пирин също не бяха доволни от случилото се, с тях какво си казахте?

- Няма проблеми. Продължаваме да работим заедно.

На осмо място сте, но все още ви замесват в битка­та за оцеляване. Ще остане ли Пи­рин (ГД) в „А" група?

- Това е огромно­то ми желание. Ще работя с всички си­ли, за да останем. Всеотдайността на момчетата мисля, че ще ни помогне. Повечето са местни и това ме радва. За­варих хора, които влагат хъс и амби­ция. С такива се ра­боти лесно.

Страхувате ли се от атаки от дру­ги клубове с по-силни позиции?

- Ударите под кръста са част от играта. Може би то­ва, че сме преди доста по-известни и утвърдени отбори, също провокира от­ношението и напад­ките към нас. Ние обаче ще се борим. С наши кадри, без средняци от чужби­на. Вторият полусезон винаги е по-тру­ден. Някои, ако са ни подценявали, ве­че няма да го правят. Ние обаче натрупахме опит. Сега, като падаме, значи уреждаме ма­чове, а ако почнем да бием в първенс­твото, сигурно пак ще е така. Омръзна ми да доказвам, че „нямам сестра".

Приключихте ли със селекция­та?

- На 99 процента. Ако се появи въз­можност да вземем някой добър играч, ще го вземем. Ина­че с Любо Витанов и Марио Близнаков мисля, че сме по-силни. Албин Ходза също се връща в иг­ра и аз съм приятно изненадан от добро­то му представяне в мача срещу Банско.