Младият халф на „Ака­демик" (Свищов) Вален­тин Михов-Вальо Дузпа­та получава странна задача на мача срещу „Лев­ски" в края на първенството'през 1977 година. Той трябва да пази Павел Панов от дясната му стра­на, за да може с левачката си той да вкара 2 гола и да стане №1 през сезона. Иначе равенството, кое­то урежда и двата отбора, съответно за спасение и титла, било договорено срещу два дунавски сома между треньорите Иван Колев-Ването и Васил Спасов-Валяка. Това е един от епизодите, които бившият президент на ЦСКА, БФС и профилигата описва в биографич­ната си книга „В играта на живота". Заради групич­ки при „сините" обаче ма­чът завършва 0:0.

През следващия сезон свищовлии изпадат, въ­преки че побеждават с 1:0 „Левски" и с 2:0 ЦСКА. Футболната кариера на Михов приключва в аматьорския „Вихър" (Горубляне). Защото е наказан за една година за­ради договори с „Акаде­мик" (София) и „Чавдар" (Троян). Там го кани легендата на столичния „Акаде­мик" инж. Илия Чалев.

„Там бяха Юлиан Ива­нов, Краси Горанов и дру­ги величия от големия тим на столичните „студенти" под ръководство­то на Данко Роев. По едно време бъдещият бос на ВИС Васил Илиев бе център-нападател, а брат му Жоро гонеше топките", пише в книгата си Валентин Михов. „На голямата сцена танцувах кратко, но удоволствие от играта можеш да изпиташ и по селата", заключава Ва­лентин Михов.

Стартът му като ръко­водител в ЦСКА също не е от най-гладките. Пър­вият скандал, с който трябва да се оправя, е то­зи с трансфера на Красимир Балъков, който има договор с „червените", но цяло Велико Търново се вдига на бум. И от Борисовата градина отстъп­ват.

Голям раздор пламва и кой да получи 30 000 дола­ра, които Михов решава да плати на „Марица" (Пловдив) за това, че са открили такъв играч като Христо Стоичков.

С трансфера на Камата в Барселона е свързан и уникален момент в био­графията на Михов.

„Наследих два транша от по 750 000 долара от трансфера на Стоичков в „Барселона". И така тръгваме един ден с шефа на международния отдел на ЦСКА Емил Данчев за Швейцария да си вземем парите, тъй като можеше да вземем лихва от депо­зити в наши банки, дока­то при превод трябваше да чакаме два-три месеца. Хората от банката ни въведоха в трезора и там по всички правила си по­лучихме „кеша" със съответните документи за износ през границата. Оттам нататък взехме такси за летището, но при сли­зането взех, че забравих златното куфарче на за­дната седалка. Излизаме, озъртам се и викам: Емо, къде е куфарчето.. А той казва: Нали е в теб... За миг замръзнах, после хукнах като обезу­мял, но за късмет колата още не бе напуснала района. Хвърлих се към таксито, нашето съкро­вище кротко си лежеше на задната седалка. Шофьорът въобще не разбра, че зад гърба му е имало 750 000 долара", описва Михов.

Билети на черно за световното

Най-тежкият момент за Михов е световното първенство в САЩ. Той е изгонен от БФС точно преди него, след като му спретват преврат заради премиите.

Отива само веднъж до лагера на националите. Иска билети за мач за се­бе си, Шефкет Чападжиев и Майк Минковски. Отрязан е.

Така намира билетите на черно срещу 250 дола­ра единия и местата са зад вратите.

По-късно Чападжиев е човекът, който подарява камери на отбора, както и премии, като част от па­рите изчезват, преди да стигнат до футболистите.

Михов остава в Чикаго 15 дни след края на све­товното. Похарчва и по­следните центове от спестяванията, които има.

Прибира се в София и не иска да чуе за футбол повече. Заключва се в апартамента си.

От всичко го спасява неговият приятел Иван Райков, запален левскар. Той му подарява гоблен, който е избродирал с не­говия лик. И му предлага работа във фирмата си за дистрибуция на напитки.

„Живея с усещането, че съм донесъл повече до­бро. Но червеният кар­тон в играта на живота дебне отвсякъде", е една от последните изводи в книгата на Вальо Михов.