Антонио, завърна се от лагер с юношеския нацио­нален отбор. Как оценяваш предста­вянето си там и то­ва на отбора?

- Класирахме се, за щастие. Можехме да сме първи и ис­кахме да оглавим групата, но по голо­ва разлика отстъ­пихме на Гърция. Изиграхме три доб­ри мача.

Какво беше усе­щането да гледаш отстрани мач ЦСКА - Левски. Вероятно си искал силно реванш след онова 0:3...

- Чувството не е приятно, защото всеки футболист ис­ка да играе в този мач. Не беше хуба­во, но това беше ре­алността и нямаше какво да направя.

Как е правилно да се процедира в такива ситуации - България или клубният отбор е с предимство? Други клубове не си пуснаха играчите...

- Да носиш националната фланелка е огромна гордост и според мен по ни­каква причина ня­маш право да отказ­ваш подобна въз­можност. Това е най-голямата гор­дост и за даден фут­болист, а и за него­вия клуб - да защи­тава националната фланелка.

Ти гледа отстра­ни дербито за Ку­пата. Каква беше разликата с онова 0:3?

- Мисля, че мом­четата играха добре, стъпиха здраво, мъжки. Иначе резул­татът не е позитивен за Левски, защото в тези мачове се играе винаги за победа, а ние не постигнахме такава. С оглед на факта обаче, че говорим за турнирен сблъсък, 0:0 е добър резултат.

Реваншът е след много време, но все пак, очакваш ли най-после да ги по­бедите?

- Да, надявам се и очаквам да спечелим и да се класираме напред за Купата.

Сега предстои мач с Литекс. Как­во мислиш за съ­перника, който из­ненадващо е доста пред Левски в кла­сирането?

- Много силен от­бор са. Много ми ха­ресва, че са млад тим. Литекс се опитва да играе футбол, а не да руши.

Доста време ча­каше да получиш шанс в първия от­бор, докато в Ли­текс такава е поли­тиката и много млади момчета ве­че са гръбнакът на тима. Възможно ли е според теб в Левс­ки да се случи това, 4-5 момчета като теб да бъдете нала­гани?

- В Левски е много по-трудно. Тук всяка година се искат тит­ли, купи, успехи на всяка цена, които се постигат и с опитни футболисти. Трудно е, но не и невъзмож­но.

Какво беше усе­щането в теб срещу Ботев (Пд), когато с Боби Цонев започ­нахте рамо до ра­мо? Двама юноши заедно в 11-те на „Герена" не се бе случвало отдавна...

- Чувството беше страхотно. С Боби сме приятели, позна­ваме се от 6 години, играли сме заедно, заедно сме се разви­вали. Беше невероят­но да излезем заедно в стартовия състав, при това пред доста публика. Надявам се да не сме разочаро­вали хората.

Много специа­листи, сред които и бившият ти треньор Ники Митов, изразиха мнение, че не си го­тов за титу­ляр в мъж­кия фут­бол. Как би отговорил?
- Не мис ля, че трябва да отговарям на някого. Аз се радвам, когато съм на терена, чувст­вам се отлично и се опитвам да помагам на отбора. С всеки мач се усещам все по-добре.

Като че ли ти липсва обаче малко физика. Работиш ли в тази насока?

- Да, работя инди­видуално в свободно­то време. Знам, че имам какво да правя в тази насока и се старая.

 

- Просто седнах, премислих нещата и реших, че за мен ще бъде най-добре да остана в Левски и да се развивам тук. А и тогава в главата ми още бяха мачовете от миналия сезон, ко­гато виждах стадио­на пълен. Това ме на­кара да направя та­къв избор.

И все пак, гово­ри се, че са ти дали доста пари на ръка, че са ти обещали титулярно място...

- Не, никой не мо­же да ми обещае титулярно място в Левски. А па­рите не играят роля, разсъжда­вах кое ще е най-доброто за мен.

Според Тодор Батков, Иво Тонев и Наско Сираков основна роля да ос­танеш в Левски е имал Христо Йовов. Какво ти каза той? Има ли и зна­чение за теб, че той лично ти връчи фланелката с номер 10...

- До голяма степен, да. Христо Йовов бе­ше човекът, който дойде и ме подкрепи. Каза ми, че ме разби­ра и каквото и реше­ние да взема, ще зас­тане зад мен. Това беше много важно тогава.

На няколко пъ­ти се среща и с феновете. Те убедиха ли те с нещо, че трябва да останеш?

- Да. Страхотно е усещането феновете да са зад теб. Прек­расно е, когато скан­дират името ти. Ос­вен това, когато го­ворих с тях, те ми ка­заха, че ме подкрепят каквото и да направя, точно както направи и Йовов. Това ми да­де усещането, че трябва да остана.

Докато не на­вършиш 18 години и нямаш професио­нален договор оба­че, можеш да си тръгнеш по всяко време. Могат ли да са сигурни в Левс­ки, че няма как да те изкушат с нова оферта?

- Щом съм в Левски, значи съм взел своето решение и ис­кам да играя тук. Не мисля за трансфери.

Как ти се отра­зява постоянната смяна на треньори­те в Левски?

- По принцип не са хубави тези неща, но като методика и схе­ма разлика нямаше при голяма част от тях. Сега, при Тони Здравков, играем по по-различен начин, с по-различна схема. Отразява ни се доб­ре. Преди това игра­ехме по един и същ начин.

Треньорът, кой­то започна много да те налага през този сезон, бе Славиша Йоканович. Защо не се получи­ха нещата с него?

- Не мога да кажа. Мисля, че не му да­доха достатъчно вре­ме.

Имате ли обяс­нение в съблекал­нята защо резулта­тите през този се­зон са толкова ло­ши?

- Не търсим обяс­нение, а и трябва да се знае, че през тази година първенството е доста дълго. Както резултатите са лоши в момента, така може коренно да се променят нещата и да се озовем в битка за титлата.

Тогава, за да от­крием каква е ре­цептата, как се про­менихте през мина­лия сезон? Пак бяхте в дупка, но тръгнахте нагоре и почти взехте титлата...
- Не знам какво се случи. Не мисля, че е имало кой знае каква промяна. Вижте, инерцията е много важна. Когато дойде един добър резултат, после по-лесно се влиза в серия.

Какво си помисли ти в момента, в който на няколко метра от теб бе съб­лечен Ивайло Пе­тев? Уплаши ли се?

- Не съм се упла­шил. Аз съм свикнал с такива неща. Мно­го хора си мислеха, че не сме усетили, но ние разбрахме ведна­га какво се случи. Не знам как да го комен­тирам, не разбрах за­що се случи така с Петев.

Всеки млад фут­болист мечтае да играе в чужбина след време. Кой ти е любимият шам­пионат, отбор?

- Нямам конкретни претенции. Харесват ми по принцип отбо­рите, които се опит­ват да играят напада­телен футбол. Не мисля за трансфери. Иначе любимият ми отбор е Реал Мад­рид. Много ми ха­ресва и отборът на Арсенал, най-вече заради Месут Йозил.

Има информа­ции, че някои твои колеги искат да играят само на оп­ределена позиция. Ти, освен плеймейкър, можеш ли и би ли играл на друга позиция?

- По принцип ви­наги съм играл зад нападателя, още от юношите и сега в първия отбор. Но за мен е важно да съм на терена. Мога да играя опорен халф, нападател, всичко без вратар и защит­ник (смее се).

Ти вече си един от най-актуалните футболисти на Левски. Има ли Треньори, на кои­то си най-благода­рен?
- Да, две имена искам да спомена. Единият е треньо­рът ми в Мездра Валентин Пешунов, а другият е Викторио Павлов. Винаги ще съм им благода­рен, че ми дадоха път.