Вратарят на Левски Боян Йоргачевич е един от петимата нови играчи на „Герена". След двубоя с Хасково за купата той се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт" за бъдещето си при „сините” и трудния живот, който е имал.

Бояне, как се чувстваш след първия си официален мач за Левски и свикваш ли вече с отбора?
- Беше доста емоционално, поне за мен. Имаше леко напрежение, тъй като бе първи двубой. Но след 15-ата, 20-ата минута нещата си дойдоха на мястото. Най-важен е резултатът и това, че започнахме с победа. Преднината е добра. Хората имаха големи очаквания, искаха да видят как играем и се надявам да не сме ги разочаровали. Благодаря на феновете за подкрепата.

Какво очакваш от престоя си в Левски?
- Казах и когато подписах, че Левски трябва да печели всеки мач. Това трябва да е основният приоритет пред отбора. Друга алтернатива няма. Левски е велик клуб и място за сметки няма. Винаги трябва да зависим от нас. Надявам се с добрите резултати да върнем и хората на стадиона. За мен всичко това е очаквано, защото знам в какъв отбор дойдох. Аз съм такъв човек, че не си правя планове за бъдещето - влизам от мач в мач с идеята да спечелим. Гледам да работя за отбора, а не за себе си. Така че не бих желал да говоря персонално за мен. Предпочитам това да го правят феновете и вие медиите на база на изявите ми. Те са нашият коректив.

Преди да дойдеш в Левски, си отказал доста оферти, най-вече от САЩ, защо?
-Да, така е, имах предложения от два тима от МЛС - Канзас Сити и Монреал. Но не исках да ходя там без семейството си. Все пак имам четири деца - три момичета и едно момче, и тези далечни разстояния и премествания са голям проблем. Все пак да не виждам децата си по 10-11 месеца е убийствено. Те са целият ми живот. Имах оферти и от Белгия и Холандия, но Левски беше най-хубавият вариант, защото говорим за голям клуб с традиции и амбиции. Близо е до семейството ми. Сега децата ми са в Белгия, защото там учат, но от лятото ще дойдат да живеят при мен в София.

Със сигурност парите, които са ти предлагали от САЩ, са били доста повече от това, което ще взимаш в Левски?
- Така е. Парите там бяха много, но за мен това не е най-важното. Ако финансите бяха приоритет за мен, нямаше да дойда тук. За мен е чест, че играя за отбор като Левски. Дойдох заради спортната страна на нещата. Мисля, че не съм сгрешил, не съжалявам.

Преди да дойдеш на "Герена", си имал чести срещи с българския футбол...
- Да, съдба (смее се). Първият път беше за една контрола с Рад Белград срещу ЦСКА, който тогава беше воден от Миодраг Йешич. После с Гент играхме срещу Левски в групите на Лига Европа, а имам и мач с националния отбор в София срещу България. Спечелихме с 1:0. Мачът с Левски ми остави най-трайни спомени - пълен стадион, отлична атмосфера, хубав мач. Искам пак да виждам така този стадион.

Съжаляваш ли, че в Сърбия не си пазил нито за Партизан, нито за Цървена звезда?
- Нормално е като млад играч да имаш желание да играеш за някой от тези два отбора, които са най-големите в родината ти, но аз не съжалявам. Все пак Рад Белград дълго време е сред факторите в сръбския футбол. Там изкарах 16 години и го обичам много. В Рад научих толкова много не само за играта, но и за живота.

Надяваш ли се чрез Левски отново да станеш национал?
- Нямам такива амбиции. За мен сега приоритет е Левски. Само върху това съм фокусиран. Не ме интересува нищо друго освен Левски.

Кой е най-големият треньор, с който си работил в кариерата?
- Безспорно това е Мишел Прюдом. С него бяхме в Гент. Щастлив съм, че съм бил първи избор на вратар номер едно в света. Преди да дойде в Гент, той беше в Стандарт Лиеж и искаше да ме привлече още тогава, но нещата не се получиха. Две години работихме с него и научих толкова много. Много ми помогна в кариерата и Кристоф Даум, когато бях в Брюж.

Защо не пази в Турция в последния сезон за Ерчиеспор?
- През 2013/14 пазих редовно за Ерчиеспор, но после излезе решение на федерацията за намаляването броя на чужденците и клубът трябваше да се лиши от някого. Естествено, най-лесно е да се откажеш от един вратар, отколкото от полеви играч. Затова и разтрогнахме договора през август миналата година. Не бях пазил 5-6 месеца и сега ми е малко трудно, но постепенно ще навляза в нужната форма и ще се адаптирам.

Какво е мнението ти за Пламен Илиев?
- Той е голям талант и го чака добро бъдеще. Раздава се на всяка тренировка. Има добра техника. Ще бъде един от най-добрите вратари в България в следващите години.

В предишните си клубове винаги си носил светена вода от храма "Света Петка" в Белград. И тук ли е така?
- И тук имам. Това емой принцип, ритуал от години. По този начин се моля за себе си и за отбора. Не е насочено срещу другите вероизповедания или играчи. Просто така аз вярвам в Бог. Без значение къде съм играл, винаги съм взимал със себе си 30-40 шишенца със светена вода от "Света Петка".

Това май не ти е единственият ритуал?
- Да, така е (смее се). В предишните си отбори съм излизал на терена и с шал на тима. Това са моите ритуали - светена вода във вратата и шал на клуба, закачен на мрежата. Сега не исках да го правя още от първия мач, но в най-скоро време ще си взема шал на Левски. Стига това да не пречи по някакъв начин на феновете.

Имал си изключително тежко детство - загубил си рано баща си, трудно си ходел на тренировки, защото си гледал майка си, мислили са те дори за наркоман... Кое ти е давало сили да продължиш?
- Всичко това ме направи човека, който съм в момента. Аз не идвам от богата фамилия, всичко съм постигнал сам с двете си ръце. От малък съм свикнал да работя и да се боря сам за живота, който понякога никак не е лек. Имам една своя максима - ако паднеш 100 пъти, трябва да станеш 101 пъти. Това, което ме е водило, е бил баща ми. Рано останах без него. Липсата му ме караше да продължавам да се боря за всяко нещо в живота. И сега е така.

Какви са впечатленията ти от Стойчо Стоев?
- Голям професионалист, който е готов да даде много на Левски. Всеки един знае какво той иска от нас.

Кое е нещото, което липсва в кариерата ти?
- Никога не съм бил шампион. С Гент имам спечелена Купа на Белгия, бяхме и втори. С Брюж се борихме за титлата с Андерлехт и загубихме кръг преди края. Надявам се с Левски да спечеля първа титла в кариерата си. Ако стане, ще бъда най-щастлив в света.