На първо място искам да подчертая, че уважавам страшно много избора на спортните журналисти. В крайна сметка без грам ирония вие сте хора, които следите всичко във футбола, дори и първенства като руското. Затова смятам, че изборът ви трябва да се уважава, макар че аз не считам, че всичко е правилно.

Моето лично мнение е, че номер 1 в класацията футболист на годината трябваше да е Владо Стоянов. Той играе постоянно и в националния отбор, и в Лудогорец. Дори ще ви кажа, че в групата в Шампионска лига нямаше по-добър страж в нито един от съперниците на „орлите". Бих гласувал за него, ако можех. Играчите на Лудогорец станаха жертва на това, че отборът им като цяло е много добър. Това е същият пример, като този с Германия, когато Бундестима спечели Мондиала, а после техен играч не взе „Златна топка". Иначе и Дяков заслужава, но за мен уникален футболист е Марселиньо. Той също трябва да е в тройката без съмнение. Игра със сърце за националния отбор, бе на ниво във всички мачове на Лудогорец.

За мен заслужаваше да е много по-напред. Така считам, че и „орлите" можеха да направят повече и дори да излязат от групата. Не искам да преувеличавам, но откакто го няма Златан Ибрахимович не мога дори да се сетя играч на ПСЖ. Те не са това страшилище. Лудогорец можеше да бие в Париж и ако преди това с малко увереност бяха взели мача с Арсенал, след като водеха 2:0, можеха да мечтаят и за нещо повече.

Освен Владо Стоянов и Марселиньо, в тройката трябваше да е Мартин Камбуров. Тук съм пристрастен, защото е от Локо (Пд), но представете си, след като вкарва толкова много с екипа на „смърфовете", колко щеше да отбележи, ако водеше атаката на Лудогорец - сигурно 50.    

Христо Бонев за вестник "Меридиан мач"