Предлагаме проектозаконът за хазарта да отиде в графата “грешки”. Така лобираме да няма пробойни в държавния бюджет, това казва изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов. 

 

„Подозираме, че целта е страничен ефект - появата на нов лицензионен режим. А всеки нов лицензионен режим мирише на корупция. А може би има и интереси! Черното тото е мафия, защо това да не е интерес?”, допълни той. Ето какво още каза Иванов в интервю за „24 часа”.

 

 

- Имаме закон, който работи, и то доказано до този момент добре, и изведнъж се прави опит с дописване да се променят отношенията държава-контрол-оператори- общество. В цял свят има поговорка, че в отбор, който играе добре, промени не се правят.

 

 

- Когато е така внезапна и немотивирана, всяка промяна буди съмнения за странични цели. Още повече че в случая сме дали съвсем точни данни от Комисията за контрол над хазарта, че миналата година постъпленията от данък са били 200 млн. лв. А преди да бъде приет законът, т.е. без данък, те са били под 20 млн. Самите цифри, и то на финансовото министерство, говорят сами за себе си.

 

 

- Не че има перфектен закон, но по-добре е да се съсредоточим върху изпълнението му, а не на час по лъжичка да го променяме. И то без да знаем този, който го е написал, какво иска. Той вероятно знае, но ние не. Всеки закон трябва да има оценка на въздействието, но в този случай нямаше. И когато ние поискахме такава, от вносителите на коляно беше изготвена обосновка тип “комедия дел арте”. Депутат казал, че няма да има последствия и няма обосновка. А се оказа, че има. Най-напред за държавата. След това и за други по веригата.

 

 

- Контролът в момента е перфектен и това е мнение на Министерството на финансите, което е заинтересовано в хазната да влизат пари. Всяко билетче си има номерче и е възможно да се проследи, както в селското стопанство телето може да бъде проследено от раждането до кланицата. Същото е с лотарийното билетче - то се продава под непрекъснат контрол - от отпечатването, та чак до унищожението му. Не виждам какво повече трябва да се направи като контрол. Ако разбира се, не се търси страничен ефект.

 

 

- Например появата на нов лицензионен режим. Всеки такъв мирише на корупция. Още повече че никъде в Европа, с която уж се сравняваме, няма ограничение за това например къде да се продават лотарийни билети. Ако за тези обекти се въведе лиценз, и павилионите за продажба на цветя ли ще лицензираме? Това вече са рестрикции, а не лицензионен режим. Колкото повече лицензи, толкова повече корупция. Предлага се в един напълно работещ закон да се дописват силно ограничителни мерки.

 

 

- Цяла Европа, която считаме, че не е корумпирана, няма такива ограничения. От финансовото министерство заявяват, че контролът е добър, даже повече от добър. Появява се някой, който казва, че има такива рискове, и иска да се въведат допълнителни тежести за бизнеса. По-точно за различни бизнеси под шапката на нов лицензионен режим. Но това ще постави в неравностойно положение много малки и средни бизнеси. Защо? Нали вървим в обратната посока - към намаляване на тези тежести.

 

 

- Следващите засегнати ще са медиите, които получават реклама и се издържат от това. Ние какво искаме – жълти таблоиди или нормално финансирани медии? Това също е недопустимо влияние на държавата върху пазарните отношения. Виждате и реакциите, които се появиха веднага. Като групи – АБРО, футболните клубове, БФС, ние като най-голямата работодателска организация. Т.е. еманацията на стопанският интерес показа остро негативно отношение.

 

 

- Забраната на рекламата е държавна цензура. При пряката реклама си има начини - червени точки, съответните надписи… Ефектът, който виждаме, ще е излизане на цели осветлени сега сектори в черния.

 

 

- Един зависим от хазарта е като наркоман - не можеш да го отучиш. Какво ще прави той – ще отиде навън, ще търси в интернет. А така все едно ще кажем - няма да правим нищо в Банско, като искате да карате ски, идете в Алпите. Нали искаме да имаме туризъм? Той предполага и хазартни забавления. А ние какво ще направим - ще ударим и изсветления сектор, и целия туризъм, за да отчетем, че сме лицензирали 3 или 4 хазартни обекта повече.

 

 

- Неподготвени изказвания са това. Не може изведнъж, хей така от небето, да се внася проект за изменение на даден закон, да се излиза пред медиите и да се бием в гърдите, че ни подкрепили други партии. Ако погледнете, всичко дотук става в медийното пространство. Не може да обсъждаме по телевизията, от села и паланки закони, това се прави в парламента, където му е мястото. Т.е. очевидно се търси някакъв друг ефект. А може би има и интереси! Черното тото е мафия, защо това да не е интерес? Защо да не допуснем натиск от страна на тези, които са загубили онези легални 200 млн. лв., които влизат в бюджета. А не може ли да е натиск и от страна на тези, които не са получили реклама? За да се стигне до това упражнение на мускули върху нещо, което работи. Подобна беше историята с ракиените казани. 1000 литра казан за домашно потребление! Големите винопроизводители внасят 200 млн. лв. в бюджета и са с лиценз, малките произвеждат също толкова, но никой не ги закача.

 

 

- Нашият проблем, който доведе и до намесата ни, освен защита на браншове е, че винаги, когато във фиска има дупка, идва въпросът кой ще я запълни. Тогава идва при нас държавата и казва, че ще вдигне данъците. Затова ние като работодателска организация лобираме да няма пробойни в държавния бюджет.

 

 

- Законът да продължи да си действа в сегашния вид. Идеята за нов закон да отиде в графата “грешки”. И още нещо - не е хубаво да разговаряме през медии, както сме принудени сега. Ако бяха направили предложенията си, а ние - възраженията си, където трябваше, може би щяха да ни разберат.