Главният треньор на националния отбор по художествена гимнастика Илиана Раева коментира представянето на националките на турнира за световната купа в Киев.
    
- Как ще коментирате представянето на нашия отбор на провеждащата се в момента Световна купа в Киев? Предполагам, че сте със смесени чувства: чудесно представяне на индивидуалистката Силвия Митева и ...на поредно състезание ансамбълът ни не можа да си изпълни съчетанието с въжета и ленти без грешка?
- Да, така е. Безкрайно съм щастлива, че Силвия Митева успя да вземе медал в многобоя в турнир от Световната купа, при това в Киев. Нещо, което миналата година граничеше с фантастиката. Дори се надявам, че с постоянната игра и добрата форма, която демонстрира през цялата година може да се бори и за медал в многобоя на световното първенство в Мие, Япония. 

Още в началото на годината казах, че Силвия играе гимнастика, с която се е отличавала българската школа в златните си години - артистичност, музикалност, сложност и прецизност - нещо, за което съм мечтала в последните няколко години да показва наша гимнастичка на международната спортна сцена. Не случайно такива са ми изискванията към по-младите след нея и техните треньорки. Предвид начина на подготовка и представяне през годината успехът на Силвия за мен не е изненада и е закономерен. 

Изненада бе класирането й и спечелването на самия медал, имайки предвид, какви са обстоятелствата в съдийството в този спорт в момента. Това класиране на Силвия потвърди вярата и твърдото ми убеждение, че ако вървим по този път съвсем скоро България отново ще бъде важен фактор в световната гимнастика. Силвия Митева, както и нейната майка и треньорка Силвия Дивчева-Митева заслужават заслужени поздравления и признание не само за работата, която са свършили до този момент, а и за цялостното им отношение към подготвителния процес, поведението им в залата, както като треньор-състезател, така и като колега и съотборничка.
    
Що се касае до ансамбъла, очакванията към него не само в България, но и по света са много големи. Много мои колеги от различни държави, както и съдии, не спират да ме убеждават да махна най-рисковите елементи от композициите особено от тази на въжета и ленти. За съжаление е и факт, че през тази година, независимо от спечелените медали /9 до момента/ на всички турнири от Световната купа до сега момичетата не успяха да изиграят нито веднъж съчетанието с въжета и ленти без грешка. Силата и музиката на това съчетание, постановката на композицията наистина изискват то да бъде представено блестящо, за да окаже целеното с него въздействие върху зрители и съдии. Повечето ми колеги по състезания го определят като шедьовър. 
    
- Тогава не смятате ли, че е редно, а и че трябва да намалите или изцяло да премахнете рискованите елементи, за да може все пак България да вземе медал в многобоя от голямо първенство?
- Сигурно всички смятат, че е глупаво и недостатъчно тактически правилно да играем толкова сложни съчетания. Има различни варианти българският отбор да бъде медалист от световното първенство и олимпийски игри. Аз като треньор съм избрала своя път, а той е: гимнастика, която не само да получи признанието на съдиите и публиката по целия свят, като най-силната, а и такава, която да се помни години след това. Смятам, че именно в това се крие силата на българската школа. 
    
- Успяха ли момичетата от ансамбъла да влязат бързо в ритъм след дългото отсъствие от спорта?
- Тази година беше много важна за мен и ансамбъла - две от гимнастичките - близначките Валя и Галя Танчеви бяха извън спорта в продължение на четири години, други две - Кристина Рангелова и Елеонора Кежова - три години извън спорта, Кристина стана майка в този период, най-младите две момичета - едната беше индивидуалистка - Стела Султанова, а Михаела Маевска не бе участвала на нито едно международно състезание. За мен до този момент с малки изключения, те се справят над очакванията ми. 

Ако съумея да запазя отбора, силата на този състав трябва да проличи след около една година. Нека това не Ви заблуждава, че сме се отказали от световоното първенство през септември. С тези рисковани съчетания аз ги поставям в сложна психологическа ситуация, защото познавам качествата им и считам, че това е начинът към постигането на голямата цел, която съм поставила - олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Те трябва да се научат да се справят с всякакви тежки или критични обстоятелства, за да могат да довеждат до успешен край с всичко, с което се захванат.
    
- В такъв случай, на какво ще разчитате за Световното първенство в японския град Мие през септември?
- На силно българско присъствие, както в индивидуалното, така и при ансамблите. С представяне на ярка гимнастика, която да се откроява на фона на останалите отбори. Момичетата са много отговорни, техните треньори също. Всички тренират изключително усилено за големия старт през септември. А аз тайничко се надявам Силвия Митева да има медал, както и българският ансамбъл да изиграе точно, когато трябва съчетанията си без грешка, а именно на световното първенство.
    
- И все пак, няма ли да направите промени в ансамбъла, за да сте по-спокойна на световното първенство?
- В нито един момент до сега не ми е минало през главата, че трябва да облекчавам гимнастичките и да олекотя съчетанията им по пътя, който сме поели. Осъзнават го и момичетата. Както те, така и аз, вярваме, че друг път за нас няма. Не забравяйте, че това е първата година от новия олимпийски цикъл. Предстоят ни още три много тежки, изпълнени с неуморна работа години. 

Аз, като гимнастичка, на първото си голямо първенство, световното в Мадрид през 1978 г., заех шесто място в многобоя, което тогава неоправдаваше големите надежди, които ми се възлагаха. И като състезател съм извървявала тежкия път и на отричането, и на големия пробив. Затова твърдо вярвам, че даром победа не се дава, тя се извоюва. Това е моят път като треньор към световния и олимпийски връх, в който аз вярвам. Или както го е казала навремето покойната Жулиета Шишманова: "За голямо, с малко не се тръгва".