Спортистите ще бъдат наградени от доблестни българи, които са извършили уникални геройски постъпки в полза на обществото. Така се допълва концепцията за “Супергероите на нашето време”, под която на 20 декември от 20.30 часа ще премине 55-та юбилейна церемония за награждаване на Спортист на годината.

 

 

За 4-та година ще се връчат награди на Спортист с увреждания на годината и Отбор на годината. Традиционно в церемонията партнира и в. Труд, който връчва награди на трима от най-заслужилите треньори на годината чрез своята анкета и нейното 29 издание.

 

 

Обичайно наградите се връчват от известни личности, спортисти и политици. И през 2012 г., министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, кмета на София Йорданка Фандъкова и председателя на БОК Стефка Костадинова ще връчат награди на част от победителите. Тази година наравно с тях на сцената ще излязат мъже, жени и едно дете, които със своята смелост и честност заслужават напълно титлата Супергерой.

 

 

“Невидимите супергерои” се раждат като идея в Нове Ад Холдинг. Разработват се от Нина Александрова, журналист и водещ в Дарик радио. Първоначално тя подбира истории за 40 супергерои. Eкипът избира 8, които да връчат 7 награди, изключително трудно, защото вярва, че всичките 40 заслужават още едно публично признание за своя героизъм.

 

Студентът по право Христо Кънчев никога няма да забрави лятото на 2011 година. Тогава момчето се пребори с морето за два живота...

Големите вълни събарят от скалите на Созопол три момичета. Насъбралата се тълпа гледа безучастно как вълните отнасят децата навътре в морето. Христо е единственият, който не помисля за себе си, а скача в бурното море за да помогне на давещите се момичета... успява да спаси две от тях.

 

Христо не е добър плувец, просто има сърце. 

 

През 2001 година един кантонер можеше да стане милионер. Десет години по- късно едно момче можеше да сбъдне мечтата си да има пиано. Това което свързва възрастния мъж и детето е късметът им да намерят много пари и честността им да ги върнат.

 

В деня за заплата Никола Димитров има 50 стотинки в джоба си, на релсите край гара Курило намира разпръснати три милиона лева. Оказват се пари за откуп на отвлечен бизнесмен. За доблестната си постъпка Никола е награден с часовник, който вече от години не работи.

Десет годишният Александър Йорданов намира чанта с повече от две хиляди лева, ключове и документи. Собственикът на чантата дава на момчето десетина лева. С тях Александър завежда приятелите си на сладкарница.

 

До миналата година Стефан Стойчев беше обикновен комбайнер, който мечтае да стане пожарникар. Днес е “спасителят от магистрала Тракия”. През 2011 г. зверска катастрофа отне живота на 9 души, десетки бяха ранени. Стефан е на полето, когато вижда горящия автобус и чува виковете за помощ. И докато хората от спрелите автомобили просто гледат, Стефан се качва в горящия автобус за да загаси пламъците и да помогне на оцелелите. Въпреки геройската си постъпка от черния ден на магистралата, Стефан все още не е сбъднал мечтата си да стане пожарникар. 

 

Рано сутринта на 6-ти февруари 2012 година стената на яз. Иваново се скъса. За минути триметровата приливна вълна заля село Бисер, разруши стотици къщи и отне живота на десет души. Атанас Атанасов е един от първите, които излизат от вцепенението и с риск за собствения си живот влиза в ледените води за да спасява застрашените от удавяне хора. Атанас и съселяните му успяват да извадят повече от 60 човека от водния ад. Почти година по- късно, хората от село Бисер още не могат да забравят безсилието и страха. А все още незаличените следи от бедствието всеки ден им напомнят за преживяното.

 

Той има 100 деца- сираци, безпризорни, изоставени... Всички имат покрив над главата и топла храна, ходят на училище и детска градина. Те са децата на отец Иван от Нови хан. Той е белобрадият свещеник, който отвори вратите на храма за тези, с които животът не е бил добър. Постъпката му не е еднократен акт, вече  10 години приюта съществува и се издържа от дарения.Отец Иван е  мисионерът, който с грижата и вярата си променя човешки съдби. Той е човекът, който не се отказа да прави добро.

 

Тя е на 34 и има всичко. Работи като маркетинг директор във водеща компания, взима висока заплата и има десетки възможности за развитие. Един ден, обаче зарязва лъскавия офис и става учител в село Горна Малина. Близките й са изумени от налудичавото й решение.

Тя е Даниела Тодорова и е един от учителите на „Заедно в час”- млади българи, решили да отделят по две години от живота си за да преподават в малки градчета и села, живеейки с учителска заплата. Млади хора, превърнали се в даскали... но във възрождениския смисъл да думата.

 

Първата седмица на юли 2012 г.

България гледа горящата Витоша по телевизията. Софиянци снимат с мобилните си телефони димящата, на няколко километра от домовете им, планина. Счетоводителката Тихомира Методиева, обаче заключва офиса и се качва в планината за да помага в гасенето на пожара. В следващите дни Тихмира се прибира вкъщи само за да сменя изгорелите си обувки. След потушаването на огнената стихия на Витоша, Тихомира участва в гасенето на още 6 планински пожара. Така тя се превърна в лицето на десетките безименни доброволци, отказващи да са просто наблюдатели на случващото се около тях.