В началото на 2010-а получи покана да участва в елитния турнир „Арнолд Класик" в САЩ, където завърши втори при аматьорите. Освен много труд и постоянство, зад блестящата кариера на Христомир стои и цялото му семейство. Пред "Труд" Христомир разказа как е стигнал  до титлите и какви препятствия е преодолял, колко му струва подготовката, за какво мечтае още...

 

- В никакъв случай! Тренирам по час и половина до два на ден. Важното е не колко стоиш в залата, а какво правиш останалото време. Трябва да се спазва строг режим на хранене, да се взимат добавки за възстановяване, да се спи поне по 7-8 часа през нощта... Културистите сме като малките деца - ядем през два часа и половина, хубаво е да почиваме повече - следобедният сън например също се отразява добре.

 

- Сам съм си шеф. Имам магазин за хранителни добавки и стоя там. Когато тренирам, съпругата ми Силвия ме сменя. Тя води групи по водна аеробика. А по нашия път, като гледам, ще тръгне и дъщеричката ни Михаела. Тя е на пет годинки и половина, а вече ме пита няма ли да я запиша на плуване. Преди ходеше на художествена гимнастика. Не искам да й се налагам, нека прави това, което й доставя удоволствие.

 

- Всичко беше адски мащабно. Имаше страхотно много участници, мисля, че надвишаваха 14 000. Състезанията не бяха само по културизъм, а в 44 вида спорт. Участваха от петгодишни до баби... Състезанията бяха в един комплекс и продължиха 4 дни. Организацията личеше, че е малко набързо направена.

 

- Да. Беше на метър и половина от мен. Но до него не може да припариш, пазят го много сериозно. Шварценегер награди победителите в културизма при професионалистите. От по-известните холивудски имена се появи Силвестьр Сталоун.

 

- Аз за кратко се състезавах при професионалистите през 2005-а. Предишната година станах за първи пътсветовен шампион при аматьорите и получих профикарта. Стартирах на едно състезание, но честно казано, там са нужни много пари. В сравнение с аматьорите при профитата всичко трябва да се взима по две. Има и разходи по път, хотели... За мен беше непосилно да продължа. От две години обаче направиха категории и при професионалистите, което за мен е добре. Аз съм по-дребен и не е едно и също да се състезавам с едрите. На този турнир за професионалисти, в който участвах в Тексас през 2005 г., бях най-лекият. И въпреки това завърших девети от 29. Но е трудно, когато нямаш подкрепа. Там например ми се наложи да си пека пържоли в стаята. Купих си скара и котлонче да си варя ориза. Като ме видяха на рецепция-та, казват - тук не се готви в стаите. Аз се съгласих. Но в стаята се затворих в банята и там си приготвих храната, заради датчиците против пожар. Но ако си намеря спонсор, отново бих се върнал, мечтата на всеки културист е да стъпи на „Мистър Олимпия". Смятам, че това е моята мисия. Примерно не мога да кажа, че съм работил дори и един ден, защото обичам това, което правя. Не го чувствам като работа.

 

- Около 7-8 хиляди лева за три месеца. Но ако съм професионалист, ще трябват поне 5000 на месец.

 

- Най-вече с месо и салати в предсъстезателния период. В останалото време включваме ориз, картофи. Избягваме тестени изделия, сладко, газирано. Но ако много ми се дояде например хляб, си хапвам веднъж в месеца.

 

- Свиква се. Отначало ми беше трудно, много се изнервях. Тормозех се и психически, и физически. Но вече имам над 50 състезания и нямам проблем. И организмът ми е свикнал.

 

- Тя приготвя всичко. Вечер слага в кутии това, което трябва да ям на другия ден. Например за четири яденета ми подготвя по 250 грама месо и салати, защото се храня под час. И не е удобно да тичам и да търся храна, като дойде време за ядене. Аз си правя само закуската -омлет от шест белтъка и един жълтък и си забърквам овесени ядки с протеин и един банан. Много важно е да се пие също и големи количества вода - поемам по 6-7 литра на ден. Тя прочиства организма. За да съм сигурен, че съм здрав, правя често пълни медицински изследвания.

 

- Първия спорт, който съм тренирал, е борба, но за кратко. После, като се уволних от казармата, започнах да ходя във фитнес залата на тогавашния шампион Янислав Тачев. Той ми предложи през 1996-а да се явя на състезание в Пловдив. Беше преценил, че мога да се класирам в шестицата. Отидох и станах четвърти. Тогава един приятел ме посъветва да направя специална диета. След само седмица внимателно хранене станах трети на републиканското. Така стана вярна при мен поговорката апетитът идва с яденето. Амбицирах се и почнах сериозна подготовка. Оттогава съм все първи.

 

- Определено. Откакто Александър Сталийски пое нещата, дойдоха много спонсори. И продължават да се търсят още. Освен това председателят се е заел да популяризира нашия спорт, а точно от това има нужда в момента.